rouge-bg.com

Акогато работното ежед­невие отново я затръшне пред лицето ви, силната доза енергия от почивката се изпарява и на нейно място се настанява носталгията по отминалите емоции. Всъщност депресивното състояние след отпуска е съвсем реален проблем днес и за да научим малко повече за не­го, се обърнахме към един от най-известните психотерапевти в България - Мадлен Алгафари.

Според теб съвременните хора умеят ли да почиват пълноценно?

Като че ли малко са тези, които успя­ват да намерят баланса в това отно­шение и много хора изпадат в крайно­сти. Някои се опитват постоянно да бъдат свръхактивни - като една пружина, която непрекъснато се навива. Оча­кват да имат енергия непрестанно, а всъщност тялото има определени ли­мити. Пълната им противоположност са твърде инертните и пасивните лич­ности. Много често те самите не се харесват и искат да се променят, но имат твърде ниска самооценка, за да повярват във възможностите си.

В такъв случай как човек може да постигне баланс между личния живот и служебните си задължения?

Трябва да се научим да слушаме вът­решния си глас, защото той винаги знае от какво се нуждае организмът. Ние живеем в една двуизмерна вселена - има­ме противоположни сезони, ден и нощ, приливи и отливи и т.н. Всички притежаваме свой биоритъм, който наподобява вълнообразна линия от ус­пехи и поражения, радости и скърби, ра­ботоспособност и умора. А много хора се опитват да опровергаят вселената и да "задраскат" измеренията на спадо­вете. Казват си: "Изморен съм и това е ненормално и нередно!". Това е абсо­лютно нездравословен начин на мисле­не, защото така махалото на нашия естествен биоритъм няма как да се за­сили и амплитудата му непрекъснато намалява. В един момент човек се из­разходва и тя се превръща в една права, която на психологически език означава депресия, хронична умора и т.н. Това са сигнали, че балансът е изгубен.

Значи е препоръчително понякога човек да се откъсва напълно от работното си ежедне­вие?

Да, само че колкото по-натоварен е бил в службата, толкова повече време ще му е нужно, за да си почине. Това е като да караш кола - колкото по-бързо се движиш, толкова по-дълъг е спирач­ният път. Ако един човек е бил свръхактивен, в първите дни от почивката си обикновено той се чувства дори напрегнат - изнервя се и не знае какво да прави. Затова тези хора имат нужда от много време за адаптация. Едва след около 20 дни те започват да усе­щат истинското удоволствие от от­пускането.

А възможно ли е след като отпуската при­ключи тези хора да изпаднат в депресивно състояние?

Да, но не става дума за депресия в пси­хиатричния смисъл на думата, защото това са две различни неща. Подобни емоционални дупки са присъщи на всеки човек в най-различни периоди от живо­та му, а не само след ваканция. Съвре­менните хора прекарват по-голямата част от времето си в активност и из­питват глад за пасивност. Днес момен­тите за почивка, тишина и спокой­ствие със сигурност са много по-малко и отпуската често е твърде мимолет­но удоволствие. Нормално е, когато чо­век отново се върне към рутината, за­дълженията и отговорностите, да му е криво, защото се чувства ограничен. Това се отнася най-вече за хората, кои­то не работят това, което обичат. Ако хобито и професията съвпадат, тогава преходът изобщо не е труден. Забелязала съм, че след отпуските хо­рата започват по-често да идват на групови сеанси при мен. Ваканцията ве­че е "вкарала" различността в техния свят и след това е естествено да не ис­кат веднага да се върнат към старото ежедневие. Инерцията в това да тър­сиш интересни неща продължава да ги движи.

А възможно ли е да изпаднеш в такова съ­стояние и да не го осъзнаваш?

Да, може да си изнервен и да не знаеш защо се чувстваш така. Точно за това е добре всеки да си задава въпроси и да се научи да води диалог със себе си. Ка­то всяко едно умение и това се трени­ра, просто трябва да се отделя време, за да се анализират тези състояния.

Как можем да предотвратим подобно нераз­положение?

Добре е да се планират мини удовол­ствия за периода след отпуската. На­пример, човек може да отиде на среща с приятели или на кино през предстоящия уикенд. Идеята е да няма усещането, че изведнъж върху него отново се сгромо­лясва онзи живот, който е със заглавие "Трябва" и в него я няма графата "Ис­кам". Затова мини почивките са много важни. Те може и да се осъществят още същия ден - един час, в който ще си играят с котката, например. Няма зна­чение за какво става дума - слушане на музика, четене на книга или гледане на филм, важното е да им носи удовлетво­рение. По този начин преходът от ва­канцията към работните ангажимен­ти не е толкова рязък. Много хора пла­нират задълженията си, но забравят, че удоволствието също трябва да се планира. Те не осъзнават, че едно при­ятно изживяване зарежда с много пове­че енергия, а когато го очакваш, ти да­ва светлина в тунела.

А ако все пак изпаднем в подобна емоцио­нална дупка, задължително ли трябва да се консултираме със специалист?

Той със сигурност ще помогне по-лесно и бързо да се преодолее това състоя­ние, но не е задължително непременно да търсим специализирана помощ. По­някога дори един разговор с близък чо­век е достатъчен, а ако е със себе си, е още по-полезен. В тези случаи човек трябва да си отговори на въпросите: "Това ли е работата, която искам в действителност?" и "Дали няма шан­сове да започна да правя нещо, което обичам?". Не е нужно да напуска ведна­га длъжността си, но самият факт, че отделя поне двайсет минути на ден, за да се интересува от нови възможности, ще го държи обнадежден. Често има хо­ра, които като че ли не се чувстват на мястото си. Те наистина могат да бъ­дат по-полезни и добри в друга област, но не вярват в способностите си и не се стремят към промяна.

Работохолиците могат ли да изпаднат в емо­ционална дупка след отпуска?

Да, но в случая нещата са на по-дълбо­ко ниво. Работохолизмът е вид зависи­мост като наркоманията. Когато ста­ва дума за такъв тип предозиране със служебни ангажименти, а не за отдаденост на професията, от която получа­ваш наслада, значи това е илюзорен опит да се замести нещо липсващо. Са­мо че всяка потребност си има нейно­то удоволствие, така че колкото и да се посвещаваш на работата, в която си добър, вътрешното чувство за дискомфорт си остава. За тези хора професия­та е начин да се крият от нещо друго. И когато след отпуската се върнат отново към нея, те продължават да се чувстват в емоционална дупка. В тези случаи е добре човек да се запита от какво всъщност бяга.