rouge-bg.com

Случайно попаднахме на блога на Каролин Имай, в който получихме доста от­говори на нашите въпроси и не само то­ва. Впечатлихме се от стила и чувство­то за хумор, с който тази усмихната американка разказва за преживяванията си в България и решихме да се свържем с нея, за да ни сподели лично своята исто­рия.

"Дойдох в България чрез програмата за обмен на преподаватели "фулбрайт". Първата година преподавах в Първа ан­глийска гимназия в София, а после и в Американския колеж, където ще продължа и тази година. Когато канди­датствах за Източна Европа, България веднага ми хвана окото - беше любов от пръв поглед. Какво си спомням от пър­вия ми ден тук ли? Когато пристигнах на летището, ме посрещнаха хазяинът ми и неговата съпруга. Не говореха ни­какъв английски. Синът им трябвало да дойде, но не можел - същият ден имал много работа. И така, напъхахме се в една малка "Лада", аз - между два куфа­ра, и ме откараха в центъра. Хазяите ми говореха на български, който аз неразбирах тогава, но усещах, че бяха мно­го ентусиазирани да ми покажат града - Орлов мост, Софийския университет... После отидохме до апартамента, в който щях да живея близо до площад "Славейков", а те ми казаха: "Е, ще се видим утре сутринта в 10 ч." Попитах ги: "Защо?", а те ми отвърнаха, че не съм видяла все още София, така че да се готвя за следващия ден.

Очакванията

Преди да дойда в България, не знаех поч­ти нищо за нея. Обикновено в САЩ не чуваме много за другите страни, освен ако нещо лошо не се случва там. Тоест научаваме за определена държава, ако там има земетресения или подобни ка­таклизми. Така че, знаех разни негатив­ни неща за България - че след като се е присъединила към ЕС, корупцията е станала ужасна, например. Но никога не съм мислела, че тези отрицателни от­зиви могат да бъдат лицето на цяла държава. Напротив, винаги слушам от­делните хора. Когато пристигнах, ми казваха: "Ще се влюбиш в зеленчуците" или "Ще видиш каква природа имаме" и аз по-скоро се доверявах на тези мнения.

Кухнята

Първото, което опитах от българска­та кухня, беше шопска салата, руска са­лата и много ракия! Не си спомням как­во беше основното ястие, май беше свинско. И тъй като не знаех езика, не можех да откажа, когато трупаха храна пред мен. Просто опитвах от всичко. Основната разлика с храната в САЩ е, че при нас, когато кажеш "салата", обикновено става дума за маруля с нещо допълнително, докато в България има и салати, които не са на базата на тези зеленчуци. Друга разлика е, че ние не ядем първо, второ u десерт, а всичко наведнъж - салатата идва с основното ястие.

Различията

Шокът дойде още с първия ми ден в учи­лище. Преподавах на осми клас, говорех много бавно, внимателно, записвах всичко на дъската, но когато ги попи­тах: "Разбирате ли какво трябва да на­правите?", за мой ужас видях едно море от глави, всички клатещи се в отговор: "Не". Разбира се, това беше "Да" на бъл­гарски и аз уж знаех, че клатенето и ки­мането с глава в България са на обрат­но, но когато го видях на практика, за момент изгубих почва под краката си.

Това, което продължава да ме учудва, е колко много възрастни хора просят по улиците. И в САЩ има бездомни, но ня­ма да ги видите навън. Дори тежкият трафик и уличните кучета не са толко­ва стряскащи, колкото тези хора, молещи за помощ.

Мъжете

Като цяло харесвам българските мъже. Допада ми чувството им за хумор - по малко саркастично и иронично едновре­менно. Но като американка отношение­то ми към срещите е по-различно. Аз се възприемам като равна с мъжете - не очаквам някой да ми плати сметката, например. Нямам българско гадже, но не защото им има нещо на мъжете ви, а защото бях ужасно заета през последна­та година. Знам, че ще прозвучи много по американски, но поставих работата пред личния си живот. Но следващата година се надявам да имам много повече време и да си намеря най-накрая българ­ски приятел! (Смее се.)

Местата

Има много места, които се очаква да посетиш като чужденец. Например Рил­ския манастир или Копривщица, които аз много харесам. Особено втората дестинация е уникална със смесицата си от история, култура и национална гор­дост. Едно от най-любимите ми места е Тракийската гробница край Казанлък. Когато попаднах там, просто стоях и си мислех как тези картини и фрески са толкова невъобразимо по-древни от всичко в САЩ. Историята, която при­тежава това място, надминава всички представи. Родителите ми са пето по­коление в Уала Уала, но то е нищо в сравнение с тази гробница. Затова гово­ря много за нея - за мен това е място­то, където можеш да се докоснеш ис­тински до миналото".