Ако сте имали щастието да се родите "в комплект" със сродната си душа, напълно ще разберете завидното положение на братята близнаци Дарин и Деян Ангелови. Привлякоха вниманието ни от сериала "Стъклен дом", където Дарин е готиният барман, а Деян играе шофьорът на Алекс. Но най-вече заради това, че са братя и са забавни. Както разбрахме, те са винаги заедно, съветват се буквално за всичко, и сами признават, че "двамата правят един прекрасен човек". Веднага забелязвам, че 10-минути по-големият Деян е по-сдържан и рационален, докато "малкият" Дарин е по-емоционален и открит. Дори решавам, че Дарко е и доста нарцистичен, заради собствения му портрет, който украсява огледалото в гримьорната му в "Младежки театър". Той пък ме убеждава, че фотосът е подарък от фен, и че пази ревностно всичко, което почитателите му дават. Със сигурност заради участието на двамата братя в "Стъклен дом" числото на феновете им (и на подаръците!) е нараснало, но близнаците не страдат от излишна звездомания. Даже напротив - съсредоточени са в работата си в театъра. Там те са отдадени на сцената и напълно разсъблечени под светлините на прожекторите. Засега обаче успявам просто да ги накарам да разголят душите си в блиц интервю, полято с кафе, в един от малкото им дни без репетиции.
Винаги ли ви викат заедно на интервюта?
Дарин: Да, често ни се случва. Не само че сме близнаци, а и сме интересни близнаци!
Деян: Допълваме се. Много време сме живели заедно и това отдава своето значение. Цели 30 години заедно...
Дарин: И девет месеца преди това!
Кой е доброто и кой лошото ченге?
Дарин: Ако трябва така да се делим, брат ми е "лошият".
Деян: Аз съм по-агресивен.
Дарин: Просто той по-трудно приема хората до себе си, повече се пази сякаш. Но пък, ако допусне някого, е завинаги. Докато аз съм по-контактен и комуникативен. За по-сериозните неща Деян е човекът.
Взимаш ли съвети от него?
Дарин: О, постоянно. За всичко - от бита, ежедневието до сериозните решения, професионалните ангажименти...
Има ли моменти, в които не сте заедно?
Деян: Ходим поотделно само на почивка, защото един от нас трябва да е тук, заради работата ни. Обаче като не сме заедно, се чуваме по 200 пъти на ден.
Има ли телепатия между вас?
Деян: Случвало се е.
Дарин: Но не знаем дали е телепатия или това, че толкова време прекарваме заедно и няма как в един момент да не започнеш да усещаш човека до теб. Знаеш как би реагирал и как ще се чувства след определена провокация.
Деян: За едни съпрузи, които живеят 50 години заедно, също може да се каже, че имат телепатия. Ние не си четем чак мислите...
Дарин: Но си довършваме изреченията!
Какви искахте да станете като малки?
Дарин: Решихме, че искаме да ставаме актьори в последния момент. Мисля, че кръвта ни се обади. (Близнаците са трето поколение актьори - бел. ред.).
Деян: Аз вече съм забравил, честно казано.
Дарин: Аз се сетих - исках да съм от тези, които се возят отзад на камионите за боклук. Беше ми много интересно.
Деян: Боклукчия.
Дарин: Да. После мечтаехме да сме спортисти, телохранители.
Деян: Само че се отказахме, защото не беше практично. Нямаше как да преживяваме, не се печели много добре, каквото и да си говорим.
Тренирали сте 7 години бойни изкуства, печелили сте титли. Как ви помага спортът за актьорската игра?
Дарин: За мен е бил страхотен учител. Спортът възпитава в самоконтрол, дисциплина, отговорност, както и да успяваш да разпределяш правилно енергията си.
Деян: Бих добавил, че ти помага като се захванеш с нещо, да го свършиш на сто процента - да не се отказваш.
Дарин: Възпитава те в една спортна злоба, да гониш целта. При нас, актьорите, това ни помага "да стъпиш здраво на ролята", както се казва на нашия жаргон. С една дума, да влезеш надълбоко в образа.
Деян: Аз мисля, че за всеки е добре да е минал през някакъв спорт. Даже за мъжете смятам, че и казармата е полезна за изграждането на характера.
Дарин: Да не говорим, че едно спортно тяло изглежда много по-добре на сцена, от друго, което се е тъпкало с кебапчета.
Деян е по-голям с 10 минути. Казваш ли му батко?
Дарин: Никога не съм, всъщност. Чувствам го като заместник на родител, да кажем, човек, на когото мога да се опра. Но не като "батко", а като част от себе си.
Деян: При мен е същото.
Дарин: Не ме чувстваш като батко?
Деян: Тези обръщения като "батко" и "бай" идват от това, че другият знае повече от теб. Има и "майстора". Като във вица: "Викам ти майстора, че не ти знам името".
Дарин: А ние си знаем имената и така...
Критикувате ли се?
Двамата едновременно: Доста.
Деян: Единият като настъпи килимчето, другият гледа веднага да му каже, че го е направил.
Дарин: Но критиката е градивна. Понякога човек се влияе от емоциите и е лесно да допусне грешка. Затова е много хубаво, че сме двамата и имаме такава връзка помежду си, защото когато единият е под въздействието на емоции, другият го наблюдава и "коригира".
Деян: Както се казва: "Човешките емоции не вършат Божията правда"... В този смисъл смятам, че народът много се обезвери и трябва повече да вярва, да чете, да се замисля за нещата.
Имате ли много приятели?
Дарин: В пълния смисъл на думата са едва двама, трима.
Деян: Но такива, които ще застанат до теб.
Коя е перфектната роля за брат ти?
Деян: Утрешната!
Дарин: Онази, която ще донесе повече вдъхновение за хората. Или както казва Апостол Карамитев: "следващата 10-а роля".
Карали ли сте се за жена?
Двамата заедно: Не!
Дарин: Няма смисъл. Ама няма и да се скараме.
Деяне, ти се ожени наскоро. Как се реши на тази стъпка?
Деян: Просто си видях половинката. Познах я. В рамките на няколко месеца се сгодихме, оженихме и ни се роди син. И сме много щастливи. (Поглеждам към Дарин - бел. авт.)
Дарин: Как аз не съм се решил ли? Ами, може би все още не съм срещнал човека. Всеки трябва сам да прецени за себе си. Много сериозна стъпка е - бракът е един от най-важните договори в живота и трябва да си напълно подготвен за този момент.
Деян: Да, при някои идва много рано, при други - не. Но е важно, когато дойде твоят човек, да вземеш решението в един момент, защото има случаи, в които влакчето се изтърва и то заради външни неща - битови проблеми например.
Дарин: Аз ще ти го кажа, перифразирайки едно стихотворение на Жак Превер "Как да нарисуваме портрет на една птица". Там се казва, че когато птицата дойде, трябва да я изчакаш да запее. Когато това се случи, започваш да изтриваш решетките на клетката и с перце от птицата написваш името си долу на картината... Може би още не съм чул моята птица да пее.
Как се стигна до участието ви в "Стъклен дом"?
Двамата: С кастинг, как?
А имате ли сценична треска?
Дарин: Преди премиери - винаги. Първата среща с публиката е все едно да видиш...
Деян: ...майка ти и баща ти да правят секс!
Дарин: Или човек, който ще те разстреля всеки момент. Един такъв, с пистолет, и чака да дръпне спусъка при първата ти грешка. Но когато овладееш представлението, сценичната треска започва да изчезва и се появява онзи апетит за изява и емоция.
Къде мечтаете да отидете?
Деян: Категорично Ню Йорк. Това е мястото!
Дарин: Аз искам да видя всичко, целия свят. Ню Йорк, Лас Вегас, Египет, арабския свят, Великата китайска стена... абе - всичко!
БЛИЦ
Любов или кариера?
Дарин: Любов в кариерата.
Деян: Значи за мен - кариера в любовта.
(Плясват си ръцете - бел. авт.)
Романтиката в няколко думи?
Деян: Рядко срещано явление. Брат ми може да говори за това с часове.
С три думи?
Дарин: Среща на две чисти души.
Пристрастен съм към...
Деян: Жена ми и сина ми. Уникални са!
Дарин: Аз - към любовта и театъра.
Идеалната жена е...
Деян: Моята жена, разбира се.
Дарин: Съпругата на брат ми. Но за жалост втора като нея няма. (Смее се - бел. авт.).
Любим аромат?
Дарин: Bleu de Chanel. Категорично.
Деян: Chanel Allure и другият ми любим - 1 Million на Paco Rabanne. И един "класика в жанра" - Dreamer на Versace.
Мечтая за...
Деян: Човечеството да започне да вярва повече. Даже не е толкова важно в какво - просто да го прави.
Дарин: Аз мечтая българинът да си стъпи на краката и да върви изправен и горд. Мечтая хората да имат вдъхновение, защото това ще ги накара да постигат високи цели. Да откриват в себе си любов. Да имат позитивно мислене - такива неща...