rouge-bg.com

Убедена съм, че той би предпочел да го представя най-вече като водещия на „Календар” по „Нова телевизия” , защото е професионалист, отдаден на работата си. Но въпреки това поемам риска и ви казвам: Момичета, той е не само привлекателен, но и истински джентълмен. И най-важното - в момента сърцето му е свободно!

Винаги ли си искал да се занимаваш с журналистика?

Да, това ми е мечта от дете и никога не съм искал да правя нещо друго. Затова се радвам, че в момента работата ми е и хоби. Професията ми е изключително богата на емоции – и положителни и отрицателни. За съжаление има неща, които преживяваш със седмици, но пък други те карат да се чувстваш горд и те правят щастлив. Тя ми дава уникалната възможност да се докосна до различните измерения на живота.

Роден си в Асеновград. Какъв беше пътят ти до „Нова телевизия”?

Много дълъг – цели 11 години! В родния си град съм завършил нещо съвсем различно – промишлена електроника. След това майка ми много искаше да уча компютърни системи и технологии, но след като ме приеха в тази специалност, аз се отказах. Не можах да устоя на тръпката поне да опитам да стана журналист. След казармата като на шега отидох в местната кабелна телевизия и те взеха, че ме взеха на работа! (Смее се.) И така започна всичко. Бях там две години и половина, след което записах филмово и телевизионно операторско майсторство в Благоевград. Междувременно отново се занимавах с тази професия. Всъщност Вяра Анкова беше човекът, който ме дръпна към София. Така станах част от екипа на „По света и у нас”, след което дойде и „Нова телевизия”. Сега вече наистина се чувствам на мястото си.

Какви качества трябва да притежава един телевизионен водещ?

Според мен, за да си добър в тази професия винаги трябва да се стремиш да бъдеш лесен за възприемане от зрителя. Той има нуждата да съпреживее проблемите или щастието на хората. Затова и новините трябва да бъдат представени максимално приятелски, така че той да усети водещия от екрана като свой близък, който ще му сподели история. Аз самият дълго съм бил репортер, но тръпката и отговорността да водиш емисиите е много по-различна. Трябва да представиш по най-добрия начин труда на своите колеги.

Правил ли си гаф в ефира?

О да, неизбежно е! Честно казано в началото много се притеснявах, но в крайна сметка стигнах до извода, че всички сме хора.

Има ли новина, която ти е било много трудно да прочетеш?

За съжаление прекалено често ми се налага да съобщавам лоши новини. Най-много се вбесявам от нелепите катастрофи и ежедневната смърт по пътищата. Още като репортер съм бил свидетел на картини, които са преобръщали начина ми на мислене. Не разбирам защо някой 18-годишен може да си купи най-скъпата кола и да я кара с 290 км в час по „Цариградско шосе”. Той очевидно не милее за собствения си живот, но защо не мисли за този на останалите? Много хора се възпротивяват срещу това да се показват кадри от тези безумни катастрофи, но аз съм твърдо убеден, че те трябва да бъдат видени. Нужно е да се стреснем, за да разберем, че това безумие трябва да спре!

Загубил си баща си много малък и си бил отгледан най-вече от майка си. Това помогна ли ти да разбираш жените по-добре?

Със сигурност! И на всичкото отгоре ми помогна да разбирам по-добре и от домакинска работа. Наложи ми се да стана глава на семейството като много малък. Майка ми работеше на 3 смени и не й беше лесно да се справя с всичко сама. В общи линии разбрах доста за отговорностите в семейния живот и брака и съм достатъчно добре подготвен за тях, когато дойдат. (Смее се.) Аз съзрях много по-рано и когато в пубертета моите приятели се чудеха какви дрехи да си купят, аз си мислех за далечното бъдеще – работата, кариерата.

Разбрах, че наскоро си приключил дълга връзка...

Да. Всъщност нямаше драми или екшъни – просто й беше дошло времето. Сега си взимам глътка въздух - мога да се почувствам отново такъв, какъвто съм бил преди седем години. Това обаче не означава, че ще издържа дълго време така, защото не съм от хората, които остават сами.

Кои са качествата, които цениш най-много у една жена?

На първо място честността. Ако има нещо скрито, значи жената не те допуска достатъчно до себе си. Във връзките си аз винаги съм се стремял да “отключа” това лично пространство, за да стана част от живота на другия. Все пак няма нищо по-хубаво от това двамата души да са едно цяло.

Скоро се появиха публикации, че между теб и Росица – партньорката ти в “Байландо”, има нещо повече от приятелство...

Хората, които са написали тези неща, не си дават сметка, че между нас има 13 години разлика. Аз съм много консервативен човек в това отношение. Да, тя наистина е красива и искрена. Само че почти може да ми е дъщеря, така че дори не мога да си помисля за подобно нещо. Росица обаче винаги може да разчита на мен като приятел!

И все пак на сцената между вас прехвърчат искри...

Не може да има танц, ако няма химия! Ето това научих в “Байландо”. Просто без емоция и страст, нещата не се получават! Пък и ние се сприятелихме. С Роси сме целеустремени и между нас няма спортна злоба. Не съм предполагал, обаче, че ще ми се наложи да полагам толкова физически усилия, за да бъда добър. Пробвал съм да ходя на фитнес, но ми е скучно. А с танците свалих вече 9 кг и съм на път да отслабна още повече!

А кое ти беше най-трудно от участието ти в “Байландо”?

Всичко ми е трудно! Това е един нов свят за мен. Направо изумих хореографите с липсата на всякаква координация на тялото, но такива неща се учат. Е, едва ли ще стана най-брилянтният танцьор на планетата. (Смее се.)

Какви други абсурдни слухове си чувал за себе си?

Много неща съм чел, но изобщо не искам да се занимавам с писанията на някой, който даже не се е подписал под публикацията си.

Според някои от тези слухове, например, си гей...

И други “хубави” неща са писали за мен! Само че аз съм претръпнал вече. В един момент се е получавало така, че всяка сутрин съм научавал нещо ново за себе си.

Имаш и много почитателки. Спират ли те често хора по улиците?

Не особено, а и аз изобщо не се приемам като звезда. Аз съм новинар, от нас се изисква обективност, честност и да спечелим доверието на хората. Радвам се, разбира се, че имам фенки, но никога не съм се старал да бъда драматичен обект на желания. Достатъчно ми е да знам, че си върша работата и че зрителите ми вярват.

Говориш доста за работата си. Да не би да си зодия Козирог?

Не, аз съм Овен с асцендент Лъв и всички като чуят това бягат с писъци (Смее се.)

А какви хобита имаш?

Обикалям с един фотоапарат, снимам и после събирам снимките - пазя си ги като емоции. Иначе много обичам да ходя на кино с приятели. Имало е случаи да гледам един филм за 14-и път в една седмица. Освен това пътувам. Доскоро нямах кола и често го правех с влак. Тръпката е, че можеш да бъдеш дълго време с приятелите си, после ще пристигнете заедно на някое място – страхотно е! Сега се качваме в колата и пак потегляме нанякъде, но вече се случва по-рядко.

Каква кола караш всъщност?

Доскоро бях с една голяма, семейна такава, но я продадох, след като плановете ми се промениха. Сега съм с една по-спортна с мощен мотор - Renault Megane.