Ернестина Шинова
Изхвърлям отделно батериите, внимавам с лекарства, които биха могли да застрашат околната среда, пускам по-малко вода и пестя електричество. В чужбина хората са много по-активни в тази сфера - наскоро в Италия майки протестираха срещу антените за GSM-и, за които се смята, че са канцерогенни и не бива да се разполагат близо до детски градини, училища и жилищни блокове. За пазаруване ползвам една специална черна торбичка, която си купих от изложбата на Пикасо - тя е много готина, пък и така се хаби по-малко пластмаса. Често говорим с дъщеря ми Йоана на тема екология и двете заедно решихме, че тя ще пише на тетрадки, направени от рециклирана хартия. А аз много се гордея с нея. Почти съм вманиачена по отношение на био храните - главният бюджет на семейството ни отива за тях, защото се опитваме те да са максимално естествени. Всяко лято садя домати в градината ни в Бояна, където имаме и ябълкови дръвчета. Купувам яйца от наши съседи там. Когато взимам салата, я държа в подсолена вода, за да паднат нитратите. А в магазина гледам например дали сьомгата идва от развъдници в Аляска, където водата е по-чиста, също така предпочитам месото да е незамразявано, а пастата да е получена с бавно изсушаване. Трудно е да определиш качеството на един продукт на пръв поглед, но обикновено стоките с по-лъскав и търговски вид не са естествени.
Юлиан Вергов
Не мога да кажа, че съм голям активист - просто се старая да не оставям фасове по земята, а когато разхождам кучето си, задължително събирам отпадъците. По принцип хвърлям боклука разделно, но у нас това е по-скоро илюзия - на няколко улици има по две кофи на кръст. Иначе, когато дъщеря ми рисува, вместо да хабим нова хартия, й давам използвани от едната страна листове, на които има мои стари текстове от филми. Когато пазарувам, предпочитам големи платнени торби. В редките случаи, когато взема найлоново пликче, после го използвам при разходката на кучето. В града се придвижвам с всякакъв транспорт, но най-вече се опитвам да го правя с колело. То обаче трябва да е много здраво, защото с всички тези дупки по улиците лесно се чупи. В София нищо не е направено за колоездачите. Има една-две алейки, а по останалите маршрути трябва да се импровизира. Специални био продукти обаче не търся. Е, ако на пазара видя селски домати, естествено ще избера тях, но не се вманиачавам кое е от екологично чист район и кое - не. Що се отнася до енергоспестяващите крушки и електроуреди, нормално е да ползвам такива. В това отношение за българите май е най-лесно да бъдат природосъобразни, защото тези уреди освен тока, спестяват и пари.
Теди Кацарова
Изключително много се дразня, когато безогледно се замърсява. Хвърлянето на фасове през прозорците на колите направо може да ме изкара извън нерви, да не говорим за пластмасовите чашки за кафе. Опитвам се да изхвърлям разделно отпадъците, но в центъра, където живея, няма достатъчно контейнери за стъклени бутилки. Винаги обаче отделям хартията, както и хранителните отпадъци. В чужбина е задължително боклукът да се разделя - просто няма друг вариант. Храните се събират в разграждащи се пликове, след което се заравят в земята и така се получава чудесна съставка за наторяване. А в покрайнините на Стокхолм има функционираща писта за сноуборд, изградена изцяло върху почва от рециклирани отпадъци. Що се отнася до пазаруването, за мое съжаление ползвам найлоновите торбички и ми се иска в магазините да се предлагат еко пликчета, дори да са по-скъпи. Ходя изключително много пеша. Докато живеех в Скандинавия, карах постоянно колело, но тук това ми се струва почти геройство и то с риск за живота! Би било прекрасно да имаме повече велосипедни алеи, защото съм сигурна, че много хора ще ги използват. Винаги гася осветлението и електрическите уреди като излизам, което ми е навик от детството.