rouge-bg.com

Изключително успешна кариера на джаз певица, по-късно и на бизнес дама, няколко брака, пътешествия по целия свят - това е само част от пъстрия калейдоскоп от събития, в който я завърта съдбата.

Тъй като искахме да ни разкаже лично за някои от най-интересните моменти от своята история, посетихме музикалната звезда на Германия в артистичния й дом в центъра на София. Изпълнена с енергия и впускаща се в разсъждения за нещата от живота, Нора Нова охотно се потопи в най-ярките си спомени. И въпреки че вече бях чела автобиографичната й книга, отново се убедих, че пред мен стои една дама с космополитно мислене, широки възгледи и вроден аристократизъм.

Детството

Първите и най-силни спомени на малката Ахинора (както е пълното име на певицата) са от Берлин. Благодарение на дипломатическия паспорт на баща й, семейството пътува сравнително необезпокоявано по маршрута България - Германия, дори по време на Втората световна война. В немската столица те обитават един цял етаж от къща с 15 стаи и разполагат с трима души персонал. Когато започват бомбардировките, слизат в скривалище, като всички останали. След 1945 г. семейството й се връща обратно в София.

"Баща ми беше дипломат. Майка ми почина в Берлин, когато бях много малка. След това той се ожени за една германка, която ме отгледа и възпита. Толкова щеше да се възмути тя, ако можеше да ме види сега - седнала така лежерно с тези панталони! Това за нея беше липса на добри маниери... (смее се). Иначе татко беше социал-демократ, нещо, което е било доста модерно за времето си. Но комунистическият режим по-късно унищожи цялата интелигенция и хората на изкуството. Когато се върнахме в България след 9-ти септември, баща ми го арестуваха непрекъснато, стоеше по два три дена в Пето районно за малка справка". Пращаха го и два пъти в лагер. Тези от властта все си мислеха, че някой ще вземе да направи преврат. Но българинът не прави преврати - ние сме търпеливи хора. Въпреки трудностите, бяхме щастливо семейство, обичахме се много. Нямахме скандали, не сме използвали груби изрази, с една дума, не бяхме от типа "Big Brother Family"! (смее се).

Първите песни

Още като ученичка Ахинора се запалва по музиката, започва да слуша различни джазови състави, които свирят в София, и да пее любителски с тях.

"Аз винаги много съм искала да пея джаз, въпреки че това е стил за изключително селектирана публика. Бягах от училище и ходех с братовчед ми да слушам как свирят момчетата от неговия джаз оркестър. Тогава те се събираха в "Биад". Там често идваше Леа Иванова и се сприятелихме с нея. Казваше ми: "Хайде, изпей една песен" и всъщност това стана причината аз да пропея! Тя беше не толкова велика изпълнител, колкото велик шоумен - като излезеше на сцената, я изпълваше. А първата ми песен беше на английски език - Seven Lonely Days на Джо Стафорд. Тази американка беше много на мода тогава, въпреки че в Европа като цяло бяха популярни италианските песни. Ciao, bambina, Arividerchi Roma и Volare бяха основните шлагери, които пеехме... Сега като се замисля, ние българите сме много музикални. Изключително талантлива нация сме! Дори чалгата стана от нищо - нещо, една отделна музика, която светкавично завзе всичко и се разви за отрицателно време!"

За мъжете

Първият брак на вече изявяващата се на българска сцена певица е свързан с шокираща намеса на тогавашната власт.

"Първият ми съпруг се казва Паскал и е завършил Външна търговия и дипломация като баща ми. След като се оженихме, го изпратиха да работи като културно аташе в Румъния, но мен не ме пускаха при него. От Външно министерство го притесняваха, че "не съм подходяща другарка" и се стигна дотам, че служебно ни разведоха, без да присъства нито един от двама ни", споделя Нора.

Изживявайки ужаса от тази наложена от държавата раздяла, младата певица е била истински разколебана, когато абсолютно случайно, и то в деня на развода, й предлагат... брак. Не без вътрешна борба тя приема да бъде фиктивна съпруга на източногерманец, който решава да й помогне, като й даде шанс да заживее извън България.

"Вторият ми съпруг - Руди, беше само проформа. Но как съм намерила документ, че съм разведена, за да се оженя пак - не знам! Колко интересно - от една страна е имало Държавна сигурност, която може да ръководи живота ти, от друга - изключително слаба администрация... И така, с благословията на Паскал, аз сключих този фиктивен брак, а после с доста трудности успях да замина за Германия. С новия си съпруг обаче бяхме като действащи лица в някакъв филм - нито се познавахме, нито отвръщах на чувствата му... В един момент той дори ме обяви за лесбийка!"

Този брак също завършва с развод, а раздялата се превръща в своеобразно начало на истинска звездна кариера.

"Избягахме от Източен в Западен Берлин. Разделихме се с Руди и аз отидох в Хамбург. Там започнаха и по-сериозните ми ангажименти. Тони Отто - собственикът на малкото вариете, в което имах участия, не спираше да ме ухажва. Беше много упорит и искаше ръката ми. Аз пък изобщо не желаех да се омъжвам отново, но той успя да ме склони. Тони буквално е най-скъпият мъж в живота ми! Платих му всички дългове - в банки, всичко!", разказва Нора.

В живота й има още няколко връзки, но вече без брак. С Ахим, който е с еврейски произход, Нора живее хармонично цели 14 години и заедно обикалят доста места по света. Лакис, който пък е грък, тя среща след като се разделя с Ахим.

"С всички мъже, с които съм имала връзка, съм в прекрасни отношения. И с Паскал, първия ми мъж, се уважаваме и дори с настоящата му съпруга се обичаме много. И с Ахим, и с Лакис се чуваме редовно, поддържаме добри отношения до ден днешен."

На гребена на славата

Назад във времето, в Хамбург, Нора Нова (както започва да се нарича певицата) жъне небивал успех, записвайки плоча след плоча и изнасяйки концерти на немски език. Голямата слава идва през 1964 г. с първото място на националния музикален фестивал във Франкфурт, след което тя участва в тогавашния вариант на Евровизия като представител на Германия. Там се класира на 13-то място с песента Man gewоhnt sich so schnell an das Schоne (Човек бързо свиква с хубавите неща). Бързо се свиква и със славата, но като всичко останало, и звездната кариера има своите върхове и спадове. В музиката започват да навлизат много бързо новите стилове и за повечето джаз певци настъпват тежки времена. Въпреки че е звезда, Нора Нова разбира, че бъдещето й на джаз изпълнител не е толкова сигурно и бляскаво и променя кардинално призванието си.

"Започна ерата на Бийтълс, на новите по-шумни и диви групи и за нас вече нямаше толкова участия. Тогава реших да се занимавам с нещо друго, но с какво? Бях много елегантна и тъй като беше периодът на бутиците, мои приятели ми казаха: "Защо не отвориш един такъв?". И аз наистина реших да започна бизнес. Внасях италиански и френски облекла - на Ted Lapidus, Pierre Cardin, Lanvin, Mario Valentino. Предлагах линията pret-a-porter de luxe. Правех по три ревюта в годината, на които хората влизаха само с покани. Имах и известна клиентела. Но когато дойде модата на джинсите, се сложи край и на бутиците. Продадох всичко - общо 6 магазина и реших да се занимавам с антиквариат. Имах фирма, проектирахме вътрешно обзавеждане, продавахме и сребро. После дойде модата на бистрата. Открих и едно такова заведение".

След прехода

Веднага след смяната на режима през 1989 г. Нора Нова се завръща в България. С днешна дата тя казва за себе си:

"Питайте с какво не се занимавам". По природа активна и в постоянно движение, едва сега тя се установява на едно място, предпочита уюта на дома си в София и живее "сама, без богат мъж и без спонсор". Обича да разсъждава върху житейски и философски теми като мъжете, брака, българите: "Никога не съм била с мъж от интерес. Аз съм печелела сама парите си и съм имала достатъчно, за да си позволя каквото искам. Не съм чакала някой да ми купи нещо, да ми го направи, напротив - аз съм била тази, която е плащала. Дори ще ви кажа, че не обичам богати мъже. Богатството много влияе върху характера и маниера на хората. Не винаги богатият е най-способният! А нещо, с което наистина се гордея, е, че никога не съм правила компромиси със себе си. Мъжете, които са ме ухажвали, винаги са искали да се женят за мен. Не знам защо - нито знаех да готвя, нито бях домакиня! А пък аз казвах на моите приятели в Германия: "Ако чуете някой ден, че съм решила да се омъжвам отново, елате да ме вържете". Знаете ли, аз съм на мнение, че човек трябва да се жени късно. Животът е като меню в ресторант. Когато не знаеш какво има в него, не си сигурен какво да поръчаш. Виждаш едни красиви имена - Печено а ла Росини, Пиле а ла Калас, а то може да се окаже нещо ужасно (смее се). Затова и човек трябва да пробва много неща, за да може да си създаде личен вкус... Когато се върнах в България, животът ми придоби други ценности. Мъжете вече не ме вълнуваха, да не говорим че българските ми се виждаха толкова неподдържани, не бяха фини като западните, които се гледат до преклонна възраст. Българките, например, като цяло имат добър вкус. Комбинативни са - правят от нищо нещо. Но нямам обяснение защо след като станат на 50 години, се "отписват". Някакъв балкански манталитет ще да е. Няма германка, която да се отпусне като настъпи критическата възраст".

На въпроса къде все пак би живяла, ако можеше да избира, Нора Нова отговаря така: "Обожавам Италия, тази страна ми допада и като манталитет. Аз съм тип италианка - от северните, онези с дългите коси, шапки... Но всъщност аз винаги съм обичала българите и България. Затова се и върнах".