rouge-bg.com

Но ако за вас скачането с парашут, гмуркането и карането на бъги са ек­стремни занимания, за нея са просто естествен израз на желанието й да бъ­де по-често сред природата. Оказа се, че освен ездата, с която се е занимава­ла професионално години наред, тя е още фен на сърфа, делтапланера и водните ски - достатъчно причини да я поканим да сподели екстремните си емоции пред ROUGE.

Победа над страха

"Може да прозвучи нереалистично, но ме е страх от вода, заради неприятно преживяване от детството ми. Имен­но затова започнах да се гмуркам, изка­рах курс по сърф и се опитвам да карам водни ски. Моята теория е, че когато се плашиш от нещо, трябва да застанеш очи в очи с него и да го направиш. Опитвам се да прилагам този принцип и в живота. Когато си преодолял стра­ха си, това е твоята малка победа, която калява характера ти. Изключително ценно е човек да се научи да овладява паниката, защото това чув­ство можеш да изпиташ и в ежедне­вието. Например, във "Великолепната шесторка" имахме "Ден на фокусите" и с Колю Гилъна подготвяхме предста­вление, доста сложно за хора, които никога не са се занимавали с илюзии. Аз трябваше да прекарам десет минути в супер тясна кутия, в която се влиза изключително трудно, а после да изляза за десет секунди. Много се притеснявах дали ще се справя, обаче реших, че ще се контролирам, ще се съсредоточа и ще успея. И стана!"

Воден елемент

"Светът под водата напълно отговаря на красивата представа, която имат повечето хора за него - екзо­тични цветове и светлини, причудли­ви растения, странни риби. Емоция­та е много силна! Това лято през уи­кендите отскачах до Гърция, за да се гмуркам, защото там има много подходящи места. Заради собствената ти безопасност е важно да си в доб­ра кондиция. Под водата винаги се слиза по двойки - с човек, който е с теб и може да реагира своевременно. Там се прекарват от 40 минути до час. Всеки гмуркач си има специална книжка, в която се записва колко пъ­ти е бил под водата, на колко метра, какво се е случило... Аз съм слизала най-дълбоко на 28 метра, което е до­ста добре за сравнително начинаещ. Надявам се другата година да стигна до следващото ниво, което е до 40 или 50 метра.

Освен гмуркането се учих да карам и сърф. Сега мога да правя поворот (специално завъртане) и да изправя платното. В началото бях цялата в синини и непрекъснато падах. Най-трудното ми упражнение беше смяна на посоката. Дни наред се опитвах да го направя, но все не ми се получаваше. Веднъж обаче попаднах на място, което гъмжеше от медузи и си казах: "Не, тук точно няма да падна!" И се получи!"

Въздушен поток

"Ако сравняваме въздуха и водата, в небето се чувствам най-добре и може би именно заради това много обичам да пътувам със самолет. Скачала съм с бънджи, летяла съм и с делтапланер, където удоволствието е от реенето. Опитвала съм и скок с парашут - на едно летище до Монтана. При него най-страшен е моментът, в който летиш във въздуха и взимаш решението да напуснеш самолета. Скачах в тан­дем - с инструктор, който отваря па­рашута, а моята роля беше да се рад­вам на живота и на полета на птица. Усещането е страхотно! Аз бях на ви­сочина 3200 метра и имах около 40-50 секунди свободно падане и около 5-6 минути реене, след като парашутът се отвори. Като се приземих и звъннах на сина ми, той ми каза: "Хайде мамо, вече стига толкова". (Смее се.) Според мен няма човек, който да не изпитва страх на моменти от подобни прежи­вявания, но точно в това е тръпката от тях. Все още не съм опитвала без­моторно летене и не съм била на раф­тинг, но ще пробвам".

Надпревара с вятъра

"Най-сигурна се чувствам на коня. Яз­дя от 20-годишна - един приятел ме заведе на базата и аз се влюбих от пръв поглед. Хората си мислят, че това е лесен спорт, но да се научиш е въпрос на много желание, малко та­лант, доста упоритост и работа. Ако конят не е обучен и ти не знаеш как­во да правиш върху него, единствено­то, което може да ти се случи, е да се качиш и да паднеш. А когато това стане, боли, повярвай ми. (Смее се.) Най-трудно е да се постигне синхрон между коня и ездача. За да яздиш доб­ре, трябва да се слееш с животното и да усещаш всяко негово движение, в противен случай му пречиш и нещата не се случват. Аз наричам това усеща­не чувствителност. Всеки кон е раз­личен, има си свой темперамент - ня­кои са по-меланхолични, други са по-експресивни. Не можеш винаги да предвидиш как ще реагира и това е и разликата между ездата и шофиране­то. При колата извършваш някакво движение и знаеш какъв ще е резул­татът. Аз обичам и автомобилите. Карала съм бъги, много ми е забавно, даже веднъж ходих на състезание - надпревара за любители на Беклемето".

Завръщане към природата

"Моите т.нар. хобита са свързани с природата и именно тя е нещото, ко­ето ме зарежда. Дали ще яздя, ще ле­тя, ще ловя риба или ще се гмуркам - всичко е навън. В градския ни начин на живот вече е лукс да отидеш на чист въздух. Аз предпочитам да ходя на къмпинг пред това да отседна в 5-звезден хотел, в който трябва да се съобразявам с часа за хранене и дрескода.

Най-екстремното ми преживяване обаче не е свързано с някое хоби, а с това, че продължавам да бъда себе си и успявам да съхраня любовта към се­мейството ми и към човека до мен. Това е най-трудното днес - да запазиш себе си".