rouge-bg.com

Сдобила се е с прозвището "фотограф на звездите" или по-скоро на плеймейтките, защото е снимала почти всички известни и неизвестни красавици. Освен това обожава пре­дизвикателните арт сесии. Новата й страст са декорациите и при срещата ни веднага забелязвам мобилния й те­лефон, на чийто капак е изрисувана кралска особа в ренесансов стил. Чудя се откъде ли идва неспирната й твор­ческа енергия, но след като я виждам в една, както тя самата се изразява, "силна бременност", разговорът съ­всем естествено се насочва в друга посока.

Кога очакваш да се роди бебето?

След месец, в началото на декември. Ще е момиче.

Избра ли вече име?

Да - Вилерже. Тя сама си дойде с име­то. Преди известно време започнах да правя декорация на яйца, които става­ха почти като бижута. Вече бях бре­менна тогава, но още не знаех. И ня­кой ми каза: "Приличат на Фаберже". А аз отвърнах: "Да, но са Вилерже!" - нали съм Вили! Като разбрах, че чакам дете, просто знаех, че ще се казва та­ка. И човекът до мен беше убеден в това. Аз съм индивидуалист, някак си не можех да си представя, че ще е Ма­рия или Иван. И независимо, че се оча­ква на Никулден и по пътя на логиката, трябва да е нещо подобно, все пак предпочитам да избера нещо със сър­цето си, а не защото някой е казал, че така трябва. Всички много странно реагират, но аз вярвам, че самото де­те така си посочи името и се надявам да има силата да си го носи.

Разкажи ни за човека до теб, който е и твой настоящ съпруг.

Той е музата, любовта, всичко. Сре­щаш някого, дори когато си женен от 14 години, и знаеш, че е той. Преди това имах спокоен, нормален живот, без никакви ексцесии, не търсех нищо... Но като го видях, вече не можех без него, не живеех без него. И взех реше­ние да променя всичко.

Кога се запознахте?

Преди пет или шест години. Странно, не съм ги броила. Преди това се зани­мавах с какво ли не - видеотеки, баро­ве на морето, булчински магазини, про­давала съм хляб на един пазар - в общи линии бизнес дама - "анти". (Смее се.) Защото аз не съм създадена за такова нещо. А откакто срещнах Влади (Владислав Ножаров е съпругът на Ви­ли - бел. ред.), станах съвсем друг чо­век. Вече не можех да лъжа, просто не ме болеше от истината. Всъщност, той ми отключи способностите, с не­говия "лъвски" усет към таланти.

А преди това не се ли беше занимавала с фотография?

Не, изобщо. Всичко започна с Влади. Аз си знам, че сме кармично свързани, кол­кото и странно да звучи. Всъщност година преди това сякаш започнах да получавам знаци за някаква промяна. Снимах лицето си с видоекамера, коя­то обръщаше черното в бяло и бялото в черно. После пусках снимките си в един форум и хората ги харесваха. Не че фотосите са били професионални, но се усещаше чувството в тях. Сега всеки ден благодаря за тази дарба, коя­то открих в себе си. Когато се опитвам да бъда прагматична и да мисля само за работа, веднага получавам зна­ци - например започва да ме боли ръка­та, за да не мога да работя. А откак­то започнах да се занимавам с творче­ство, не мога да спра.

А как се насочи към еротична фотогра­фия?

И аз съм се питала. (Смее се.) Хората подценяват много еротичната фото­графия, не знаят колко е трудно да из­караш чувството от едно тяло със или без дреха. Да не говорим, че в повече­то случаи се работи с непрофесионал­ни модели и аз трябва да мисля като мъж - какво би се харесало, включител­но като стайлинг, и в крайна сметка да не прекаля с нищо.

А харесва ли ти да правиш арт фотографии?

Да, обожавам ги! Там имам пълната свобода на изразяване. Една девойка, която искаше да й направя бук, се пре­въплъти в японче, китайче, какво ли не, стана уникално. Освен това съм на периоди - като Пикасо, имам розов, син, какви ли не етапи. Страх ме е от блатото, от застоя - първо е красиво, влизаш постепенно, после лека полека тинята те поглъща.

Как измисляш концепцията на една фотосесия?

Никога не мисля. Тя идва с човека. Но зависи, защото за списание, например, има много ограничения, с които тряб­ва да се съобразявам. Когато снимаш еротика, е важен моделът, не интериорът, който е само допълнение. Тър­ся красотата и я намирам. Ползвам Photoshop само за експерименти с цветове, не като манипулация на тялото.

Иначе харесвам моделите, които жи­веят и имат емоция. Защото една же­на може да е божествено красива, но да няма никакво огънче в очите.

Спомняш ли си първата актова снимка, която направи?

Бях в Равда, имах бар на морето. То­гавашният редактор на Playboy - Георги Неделчев, ме откри по интернет и ме помоли да снимам едно хубаво мо­миче. И аз направих фотосите, на бал­кона, с ютия и престилка. Стана мно­го хубаво. Това беше първата ми изя­ва за списание.

Как предразполагаш моделите да се съ­бличат?

Не знам, те сами го правят! Това е ха­рактер, начин на общуване. В крайна сметка защо да се притесняваш, щом си дошъл да се снимаш!

Снимала ли си на екстремни условия?

Винаги! (Смее се.) Всички знаят, че ако си с Вили, ще има снимки в най-ужасните условия. Ако пече слънце и е 40 градуса, аз ще съм включила прожек­тори, така че да стане поне 50. Ако е адски студ, ще съм решила, че трябва да се отиде на моя любим остров и да се снима във водата. На едно такова феноменално място в началото на но­ември правихме еротична фотосесия на моята гримьорка (Силвия Стойчева - бел. ред.) за едно румънско списание. Тя трябваше да е стъпила в едно езе­ро сред скали. Гледам я - пийва чашка винце, след малко - втора, и аз: "Е, хайде, стига". А тя: "Искаш ли ти да влезеш вътре да стоиш?". Оказа се, че я бях оставила над два часа в ледена­та вода и добре, че е супер издържлива... Така че всички ме питат: "Вили, пак ли на студ?", а пък аз им казвам: "Така ви настръхва кожата, става по-еротично". Тотален егоист съм!

Кое е най-екзотичното място, на което си снимала?

Екзотиката е само в главата на хора­та. За мен е усещане, магия. Мога да снимам на един и същи плаж, но сним­ките никога да не бъдат еднакви.

Ти самата би ли участвала в еротична фотосесия?

Аз не обичам да се снимам. Става ми смешно в мига, в който видя насочен обектив, дори облечена. Не, че съм се събличала пред камера де, но край - все едно ще ми вземат душата! Не се чув­ствам комфортно. Имам няколко снимки, когато са ме издебнали. Мога да изразя всички емоции, но когато съм зад апарата. Тогава нямам ограни­чения.