Оказва се, че след като няколко часа са му рисували татуировката за образа на Чарли от "Стъклен дом", примерният баща Асен е минал да прибере дъщеря си от училище. Убеждавам се, че той е наистина очарователен татко. Да, знам, че този факт го прави още по-неустоим за въздишащата по нето дамска аудитория, но по-добре не си правете напразни илюзии. Блатечки е отдаден на своите две Катерини - съпругата и дъщеря си.
Как със съпругата ти се решихте да станете родители?
Ами, съвсем нормално. Аз вече бях на почтената възраст от 30, добре де - 29 години. Не сме мислили: "Айде сега да си направим бебе, за да се роди, примерно, през септември". Когато намериш точния човек, нещата идват от само себе си.
Кой избра тя да се казва Катерина като майка си?
Аз. Отначало мислехме да я кръстим или Лора на моята майка, или Пламена на майката на жена ми. Но като ми я дадоха, сякаш си дойде с името. Казах: "Катерина ще е".
Това е голям комплимент за съпругата ти.
Има защо. (Усмихва се.)
Ти участва ли активно в гледането на дъщеря си?
Никога не съм участвал наистина активно и почти не съм сменял памперси. Много ми се иска постоянно да съм с нея, но ми е трудно. Такава ми е професията, че често съм на снимки, вечер имам представления, пътувам на турнета в провинцията. Когато мога, гледам да компенсирам. Да са живи и здрави бабите и дядовците, че без тях не знам как щяхме да се оправяме.
Малката сигурно вече е свикнала с отсъствията ти?
Свикнала е, но скоро каза: "Тате, айде да се отпишеш от тая работа!". (Смее се.)
Обича ли да те гледа по телевизията?
Вече не й прави впечатление. Беше малка, когато водех една игра по Канал 1, после започна "Морска сол" и веднъж ме бяха поканили като гост във вечерно шоу. Аз й казвам: "Тате, отивам да ме снимат в едно предаване. Ще ме гледаш ли?", а тя: "Че какво да те гледам, аз съм те виждала!".
Когато си с нея, как компенсирате пропуснатото време?
Аз съм доброто ченге, майка й е лошото.
Е, за теб е по-лесната роля...
Така е, ама като ме вижда малко, поне да съм добрият. Много обичам да я глезя, но не прекалявам. Пък и се дразня на лигавщини. Знам, че не може изобщо без това, но и тя, и майка й, и другите жени от рода ни са мъжки момичета и са много готини. Събота и неделя обикновено нямам представления и тези дни са ми за нея. Ходим на кино, в паркове, в детски центрове. И много се радвам, че заедно спортуваме. Аз я насърчавам да прави всичко, което й харесва, но не мога да избирам вместо нея.
Тук Катерина се намесва с хитра усмивка: "Ааа, ти ми избра таекуондото", а Асен й отговаря: "Да, ама ти ходи два пъти на таекуондо, и това беше". И отново се обръща към мен: Но тенисът й харесва. Тренира от 3 години и се възхищавам колко й се удава. Освен че е супер здрава физически, има характер на спортист. От ракетата й излязоха мазоли на ръцете, но тя не се притесни, а продължи.
А ако иска да пробва по-екстремни неща?
Няма проблем! С кеф съм навит да правим всичко заедно. Обаче и тя, както всички жени, а те като цяло са по-умни от мъжете, има развито чувство за самосъхранение. При нас то е абсолютно ампутирано и се хвърляме през глава във всяка глупост, а тя си се държи като момиченце и не я привличат екстремни неща, каквито аз като малък съм правил. Кате, я си покажи рамото!
Изпод ръкава на тениската й се усмихва временна татуировка с череп. Асен ме убеждава, че когато е достатъчно голяма за постоянни татуировки, ако има желание, той ще я подкрепи. И се обръща към нея: "Кои са ти любимите групи?" Катерина: "AC/DC, Metallica, Rammstein."
Притесняваш ли се от изкушенията, които дебнат днешните тийнейджъри?
Аз още от сега си говоря откровено с нея и смятам, че знам единствения сигурен начин да се измъкнеш от тях. В кръга, в който съм израснал, почти всички се занимаваха с простотии, а мен спортът ме предпази. Пропуших на 22, пропих кафе на 23, до днес не пия алкохол. Всичките ми роднини и приятели са сериозни пиячи, но аз нямам необходимост от това. И знам, че го дължа на спорта. Така че, ако може тя да стане спортистка, даже и да не се занимава професионално с това, ще съм най-щастливият човек.
А подготвен ли си за другата страна на пубертета: купони с преспиване, ухажори?
То някакъв ранен пубертет й се отразява още от сега. Хормоните променят настроенията й от едната крайност в другата. Както плаче с крокодилски сълзи за някаква глупост, и започва да се смее истерично. А купоните и гаджетата, това са неизбежни неща. Предполагам, че има още 2-3 години дотогава, но аз така или иначе нямам този синдром да ревнувам жените в семейството си. За мен те никога не са били някакви мацки, а са майка ми, сестра ми, дъщеря ми... В краен случай, ако се наложи да сплашваме някой досаден ухажор, кръстникът на Катерина е един от най-добрите каскадьори в България, много е готин, но изглежда като страшно животно. Ако се налага, ще влезе в роля.
Имаше ли период, в който Катето беше влюбена в теб?
Е, да, като всяко момиче. Но пък аз имам много готини приятели, тя и за тях искаше да се жени. Имаше избор.
Хубаво ли е да живееш с две жени?
О, много! Най-хубавото нещо за един мъж е да има дъщеря! Жена ми мечтаеше за момче, но аз от самото начало исках момиче и съм много щастлив. Катето понякога ни изненадва, става рано, прави закуски.
Катерина го прекъсва: "Не съм виновна! Баба ми ме е учила."
Асен: "Не си виновна бе, тате! Много хубаво правиш."
Това добро дете няма ли провинения?
Много е дива даже. Но като имам предвид колко съм бил див аз като малък, не знам какво трябва да направи, за да я накажа. Всичките й пакости са нормални за дете. И най-много се радвам, че наистина има детство. Не е от тези, които не излизат от къщи и само седят поред компютъра. Тя по цял ден е навън: играе в градинките, на улицата, кара колело, скейтборд, ски, плува...
Ти си от родителите, даващи свобода.
Опитвам се максимално да го правя. Аз от малък съм бил много свободен. Майка ми ме заведе на детска градина, но още на първия ден й казали да не ме води повече. (Смее се.) После пробва да ме остави вкъщи, докато е на работа, и като се върна след 8 часа, аз я чаках на прозореца, където ме остави. С баща ми решиха, че не може да ме държат толкова време затворен и ме пуснаха на улицата. И така от тригодишен бях навън. Никой не може да си го представи за толкова малко дете, но е факт. Израснал съм в градинката на църквата "Св. Георги". Единственото условие беше да се прибера, като светнат лампите вкъщи. Е, вярно че тогава София нямаше нищо общо със сега - по "Патриарха" не минаваха коли, а само тролеи.
А има ли нещо от твоето детство, което се опитваш да е различно при Катето?
Има - точно това, че искам да прекарвам много повече време с нея, обаче колкото и да се опитвам, ето че и аз повтарям родителите си.
На кого прилича повече като характер?
Не знам. Много по-умна, по-хитра и по-манипулативна е от мен. Обаче и майка й не е такава, а е много пряма и откровена. Аз обичам да говоря с нея като с голям човек. А то е лесно - тя от малка на моменти се държи като бабичка - говори сериозно, задава въпроси.
Не мислите ли да сбъднете първоначалната мечта на жена ти за момче?
О, трудна работа. Тоя разговор трябва да го водиш с нея. А и вече не сме на възраст за малки деца, нищо че още изглеждаме готини. (Смее се)
