Отгледана е от баба си, след като майка й емигрира в САЩ. Израства като красива дама и талантлива певица. Първата й връзка е с млада футболна звезда. Омъжва се за следващата си любов и на 19 години ражда дъщеря. Тъкмо се докосва до славата, и среща следващия важен мъж в живота си, който я отвежда в Италия. Там създава щастливо семейство, пее на най-големите сцени и заслужено получава псевдонима Voce (от италиански - глас). После започва всичко отначало в България: любови, раздели, предизвикателства. Заинтригувани, помолихме главната героиня да ни "вмъкне" в сюжета и да сподели някои от най-интересните си преживявания с нас. Започнахме с последната серия на сагата - изявата й като водеща на предаването "7-мо авеню" по TV 7.
Как стигна до ролята на телевизионна водеща?
За мен това е нещо много хубаво, с което истински се забавлявам. Продуцентът Виолета Малинова ми се обади в края на февруари и подхвърли идеята. И цялата история се случи от само себе си. За мен беше изненада, че ролята на водещ никак не е лесна. Мислех, че е по-безгрижно, на шега. Но разбрах, че има доста тънкости и много какво да уча. Така че се вслушвам в екипа си, който е с дългогодишна практикa. Гледам u чужда телевизия. Откривам, че за водещия най-важно е естественото излъчване. И се опитвам да разговарям с гостите по начина, по който го правя с моето семейство и приятелките си.
А гледаш ли конкурентните дамски предавания по други телевизии?
В Италия разбрах, че работата е голяма торта, с парченце за всеки. Трябва да знаеш кое е твоето, а не да искаш чуждото. Марта Вачкова и Гала са жени, които гледам с удоволствие. Не знам дали мога да си позволя да ги нарека конкурентки, защото съм далеч от тяхната практика и не си помислям да се съпоставям с тях. Животът ме е научил да знам мястото си и да чакам. Успехът трябва да е постепенен, не може да надхвърля нивото ти в момента. Няма как да вляза в нова професия и веднага да поискам "Гран При". Ако правя миши стъпки в правилната посока, е чудесно. В никакъв случай не съм си поставяла за цел да бутна висок стълб, какъвто е например Гала - една от най-добрите водещи. В предаването на Марта пък съм била гост толкова пъти... Тя е истински "бонбон"! Това са дами, от които само мога да се уча, а ако мога да им бъда близка, би било чудесно.
А как се сработихте с Мон Дьо?
Бях ужасена, когато ми съобщиха, че ще работя с него! Той пък си е помислил: "Аз и тая префърцунената!?". Оказа се обаче много чист човек. В никакъв случай не е този екстравагантен елемент, който виждаме. Две репетиции ни трябваха, за да намерим общ език. А вече всеки ден се чуваме по няколко пъти. Страхотна връзка изградихме - много над очакванията ми.
Различна ли е телевизията в Италия?
Разбира се. Независимо, че се учим от тях, което е нормално. Българинът, дори да знае добре езика, не може да се забавлява с италианско предаване така, както италианецът. Хуморът е друг, лошите думи са предадени и приети по различен начин.
А как избра Италия за свой дом за толкова дълго?
Отначало отидох по работа. В България се запознах с тогава бъдещия ми втори съпруг, който беше мениджър на агенция "Лойд Спектаколи" и ме покани за някои ангажименти през 1991 г. После работата ни сближи и накрая се оженихме. А Италия е страна, която лесно те кара да останеш. Там няма нещо, което да не обичам: хората, начина на живот, естетиката.
Майка ти по това време е живеела в САЩ. Не те ли влечеше Америка?
Не. В Италия останах по стечение на обстоятелствата, но чужбина по принцип не ме блазнеше. Бях обиколила доста страни, но не исках съдбата на емигрант, каквато бе избрала майка ми. А и много ми харесваше животът в България: спечелих "Златния Орфей", върнах се с 4 награди от фестивала в Сочи, в Дрезден взех специална награда, после - "Мелодия на годината". Около мен витаеше такъв въздух, който не ми позволяваше да мечтая за друго.
Този живот не ти ли липсваше в Италия?
В първите 5-6 години беше много трудно. Понякога гледах в една точка с дни и ми липсваха приятелите, местата, на които обичах да ходя, успехът пред българска публика. А мъжът ми се дразнеше: "Имаш целия свят, поднесен на тепсия - какво повече искаш!?".
Какво научи от италианците?
Дисциплина. Знаят кога е работното им време и през него се раздават пълноценно. Имам много приятели италианци, които са започвали бизнес в България и с изненада откриват, че четирима български работника свършват за същото време толкова работа, колкото един италиански. Освен това тук сме свикнали на стандарт, който не отговаря на нашите мащаби и икономика - по-големи прахосници сме от италианците. Нещо много различно в отношенията там е и колегиалността. 15 години работих с агенция Malfi Music, където имах десетки колеги певци и те винаги са били като част от мен. Ако на участие ми липсва нещо - апаратура, микрофон, веднага помагат. Един от близките ми приятели - Джиджи Делесио, е най-скъпо-платеният италиански певец в момента, който наскоро записа песен с Майкъл Болтън. Този народ е изключително топъл, никой не те подценява. Огромна е разликата с музикалните среди в България, където гледат да те препънат. И тук има страхотни музиканти, с качества на световно ниво, но за съжаление има и такива, които както комерсиално поднасят продукта си, така и общуват. Често се демонстрира поведение от типа: "Аз съм по-голям от теб!". Отношенията са безобразни. Има и изпълнители, които стоят на лаври от преди 30 години.
В Италия разбрах и какво е професионализъм. Още на първия си самостоятелен концерт пред 13 хиляди души се почувствах истински артист, звезда. Всичко е организирано: от оркестъра до гримьорите и мислиш само за песните си.
Вярно ли е, че си приятелка със сина на Муамар Кадафи?
Така е. Пяла съм на много партита на Мутасан и така се запознахме. За него съм чувала противоречиви коментари, но аз съм с прекрасни впечатления. Много щедър и елегантен млад човек. Италианките се надпреварваха да го впечатляват. Той се допитваше до мен за момичета: "Тази ли е по-хубава или другата?". Способен е на страхотни жестове като това заради приятелката си да покани гости на огромна яхта, а в небето 2-3 хеликоптера да летят с надпис: "Обичам те, Изабела". Бях и на 30-я му рожден ден в Маракеш - тридневно парти, за което частен самолет докара от Италия 850 манекенки, една от друга по-хубави. Първата вечер имаше неформална вечеря, за да се опознаят гостите. Втората бяха докарани 500 камили като символ на благоденствие и богатство. Имаше много танци, модерна музика, цветя, лукс. Третата вечер беше моята гордост. Тогава пях не само аз, а и Енрике Иглесиас. Той се оказа много по-чаровен, отколкото изглежда на екрана. Невероятно елегантен и възпитан, може би световната кариера помага за това.
А какъв е италианският мъж?
Прекрасен ухажор. Знае как да накара една жена да се чувства добре, невероятен кавалер и съпруг, изключително грижовен. Никога не съм чула мъж да нагруби дама, не видях пиян италианец. Иначе, въпреки че ги приемаме като еталон за красота, не са нищо особено: дребни, трътлести, даже леко русоляви. Но имат невероятно уважение към семейството. Дори и най-малка опасност да се появи, мъжът трепери над него.
А не са ли малко мамини синчета?
Даже много! До 28-30-годишна възраст италианецът седи до полите на майка си и не бърза да се жени. Но пък и това не е толкова лошо - така става много възпитан. Много се държи на образованието, университетът е задължителен. Майката пък е на почит в обществото, съпругата в доста случаи се поставя и пред детето. Когато има тържество, тя стои на най-важното място. Уважението към семейството е нещо, което много липсва в България.
Ти си израснала без майка си. Опита ли се да компенсираш това с грижи към своите деца?
Още при първия си брак тук, в България, имах невероятния късмет да открия топлота в лицето на моите свекър и свекърва - семейството, което не бях имала. Да вечеряме заедно и майката на мъжа ми да трепери над мен бяха много силни усещания. Това беше и една от причините бракът ни да продължи толкова дълго - около 10 години. По-късно в Италия, с подкрепата на втория ми съпруг също се чувствах прекрасно. А по отношение на моите деца, сякаш се разделям на две половини. Дъщеря ми - Десислава, се появи, когато бях на 19. Събрах в нея всички възможни амбиции: да е най-добрата в училище, най-възпитаната, да има вкус, класа... Горкото дете! И тя наистина стана такава: винаги чиста, спретната, добра. След няколко години започнах да си мисля: "Как искам едно палаво дете, което да не слуша какво му казвам, да прави напук...". И Господ ми го изпрати. Синът ми Самуил е с 11 години по-малък от кака си и всички казват, че ми е слабост. Дъщеря ми ме обвинява: "Ти го обичаш повече!". Естествено, няма такова нещо, но с него повече се отдадох на това да гледам как се глези, как прави щуротии. И той стана добродушен и чувствителен, но мързеливичкък. Докато Десислава носеше медали за постижения в училище и завърши право в Рим, за Самуил всичко, свързано с училище, е трудно и ходи насила. И аз нося вина за това - не му предадох амбицията, която имах за сестра му.
Заедно с децата сега живееш в България. Защо се преместихте?
Не бих се върнала, ако животът не ме беше заставил. Но след 11 години перфектен брак, се случи нещо ужасно, което аз никога не коментирам, и то доведе до развод. Всичко дойде като гръм от ясно небе. Дори леко завиждах на жените, чийто проблем беше любовницата на съпруга им. На мен ми се искаше мъжът ми да е имал 30 любовници, за да се опитам да се боря с това, а не с другото, което се беше стоварило на раменете ми. Оказахме се едно от малкото изключения сред италианските семейства, в които се появи непреодолим проблем. Битката ми натежа и реших да започна отначало в България.
И тук преоткри стара любов?
А, те нещата с Божидар (Божидар Искренов-Гибона, футболист от близкото минало и юношеска любов на Камелия - бел.ред.) започнаха да се случват още преди да се върна. През 2004 г. бях за малко в България и случайно се засякохме на летището. Той живееше в Америка, но реши да не се връща там. След това дойде при мен в Италия, после започнахме по-често да идваме тук. В един момент се уморих от пътувания и се установихме в София.
Бяхте странна двойка: ти - фина и елегантна, той - малко грубоват. Къде бяха допирните ви точки?
(Смее се). Така е, странна двойка бяхме и всички приятели ме питаха, как така сме заедно като сме толкова различни. В началото никой в Италия не допускаше, че той е мъжът до мен. Един ден дъщеря ми каза: "Мамо, питаха ме защо новият градинар не си облича фланелка, когато изхвърля тревата" (смее се). Но нас ни свързваше една чиста любов от възрастта, в която младите хора преживяват първите романтични пориви. И когато бях в много тежка ситуация след развода си, не можех да погледна нито най-красивия мъж, нито най-богатия, най-интелигентния или най-добрия ухажор. В този момент отново се появи Божидар. Нямах доверие на никого и единственото нещо, което пожелах след три години самостоятелна битка - разводът започна през 2000 - 2001 година - беше неговата близост. Той е наистина едно добро и чисто момче, дори на моменти първично. Това да дам на такъв човек любовта си, ме накара да се чувствам добре и да повярвам отново в живота. Е, големият дисбаланс и разликата в разбиранията в един момент излязоха на повърхността и се сблъскаха. Никой не е виновен. Аз му желая всичко добро.
Сега обаче отново си влюбена!
Така е. В момента съм щастлива. На мъжа до мен не му е лесно - моят начин на живот не е много "удобен". Въпреки че се стремя да стоя доста вкъщи, никога не ми стига времето, което имам. Сутрин ставам в 6, идвам на снимки в телевизията, после често имам участия, пътувам... Неговата професия няма нищо общо със сценичния живот, но все пак намираме баланс. Той е достоен човек със страхотни качества.
Би ли се решила на трети брак?
Едва ли. Дори в Италия, ако не беше огромната бюрокрация, нямаше да искам подпис на хартия. Но бях чужденка с дете от предишен брак. Омъжих се, за да улесня нещата.
А какво ти предстои в музикално отношение?
Записвам албум с филхармоничен оркестър. Много интересно се оформя: 11 песни и силно присъствие на български и на италиански музиканти. Имам и различни участия. Докато съм жива, музиката ще е част от живота ми, независимо дали ще записвам, ще пея или ще преподавам.
