rouge-bg.com

Топлината, с която говори за тях и усмивката, която не слиза от лицето й обаче издават, че това я прави една много щастлива жена. За пълната къ­ща допринасят 26-годишната Деси, 17-годишният Валентин (деца на Ра­дина от първия й брак), 15-годишната София (дъщеря на Коко от бившата му съпруга) и най-малката - 12-годишната Анастасия, която е и общото дете на семейството. Как се живее с такава разнородна компания у дома и кой налага правилата вкъщи? С тези въпроси потърсихме чаровната нови­нарка, а тя се съгласи да издаде тайната на разбирателството в многолюдния си дом.

Всички ли живеете заедно вкъщи?

Голямата ни дъщеря - Деси, живееше отделно, в момента е у дома, но ско­ро пак ще се изнесе. Другите трички са си с нас.

Случвало ли се е четирите деца да се съ­юзят срещу вас с Коко?

Непрекъснато има прегрупиране - това е нормално при толкова много хо­ра на едно място. Навремето Мадлен Алгафари ми направи едно разпределе­ние на семейството с 4 деца. Тя ми каза: "Най-голямото дете ще е с амбицията, с желанието да постига всичко и да се доказва. Средното по­коление ще са дипломатите, които много добре знаят откъде духа вятъ­рът, а най-малкото ще е артистът, смешникът, забавляващ всички." Тави формула важи с пълна сила за нашето семейство.

Помниш ли как запозна голямата си дъще­ря с настоящия ти съпруг?

Това беше преди повече от 15 години, когато имах късмета да срещна Коко. Той от първия ни ден заедно не прави разлика между моята дъщеря, неговата и нашата обща. А децата, след като първоначално подлагат човека отсреща на наблюдение, са много точни в реак­циите си. Дъщеря ми го прие безрезер­вно, а синът ми тогава беше много малък, така че той израстна с Коко и нещата станаха естествено.

А ти как се срещна с неговата дъщеря?

Тя беше бебе и дори още не говореше, така че ме познава откакто се пом­ни. София първоначално живееше с майка си, а от 5 години е у дома. То­ва, което ме радва, е, че приема всич­ки деца в къщата като братя и се­стри. Щастлива съм, защото мисля, че през годините те ще поддържат това страхотно приятелство, което е създадено в детството им, независимо, че са много различни като характери.

Как решихте с Коко да имате общо дете?

С огромно желание и от двама ни. Ко­гато се събрахме, се породи едно та­кова чувство, което според мен се случва веднъж в живота. Тогава съ­всем естествено идва копнежът да направиш нещо общо с този човек и резултатът е Анастасия. Това дете трябваше да се роди и може би за то­ва сме се събрали с Коко.

Тя ли е най-глезената в семейството?

Да, особено от баща си. (Смее се.)

Как си поделяте ролите по отношение на възпитанието на децата? Кой е по-стро­гият?

При толкова много деца е доста трудно. Аз се опитвам да поддържам някакъв режим вкъщи, но баща им е много артистичен и ги отпуска пове­че. Например, с лягането вечер - аз държа те да заспиват навреме, за да отидат бодри на училище, а той по­някога ги оставя да седят с нас до по-късно. И може би е прав, защото този контакт със семейството и разго­ворите са изключително ценни.

Празнувате ли всички заедно на една маса?

О, ние се надявахме, че когато децата пораснат, няма да искат да са вече с нас, но се получава точно обратното. Голямата ми дъщеря като има прия­тел го води и него вкъщи. Не ставаме по-малко. (Смее се.) Засега все още се побираме на една маса, но когато децата започнат да си канят и гаджета­та, сигурно трябва да наемаме някак­ъв салон за празниците.

Има ли конкуренция между тях за внима­нието ви?

Момичетата се борят за вниманието на Коко - когато той се прибере вечер, всяка иска да го привлече към своя проблем. Но това си има и плюсове - така ще се научат и в живота да защитават каузата си.

Момичетата копират ли една от друга -например по отношение на дрехите?

Деси и Софи се обличат доста подоб­но и току някоя изпищи, че й няма любимата блуза или панталон, а дру­гата го е облякла. Това се случва редовно. Ая, малката, е на 12 и тепър­ва започва да се вълнува от тези не­ща. Към моя гардероб също има голям интерес.

Има ли йерархия сред децата? Кой е изя­веният лидер?

Ако кажа, че е най-малката, ще про­звучи доста смешно, но май това е истината. Тя е човекът, който няма колебания и взима решения на секундата, без да мисли дали е права. Но когато ние с Коко заминаваме само двамата на почивка, съвсем спокойно ги оставяме с Деси и се разбират чудесно.

А за какво се карат най-често?

За дрехи, гримчета, герданчета, та­кива неща.

Синът ти как се чувства в това женско обкръжение?

Мисля, че не му е лесно, защото те са много и са по-активни. Той е из­ключително внимателен към тях. Валентин е по-деликатен, по-сериозен е, но с уникално чувство за хумор. Има своите интереси - занимава се с компютри.

Търси ли подкрепата на Коко?

Винаги и дори се отнася с леко прене­брежение към момичетата, когато има сериозен въпрос, по който да се говори. Казва: "Коко, ела тук по мъж­ки да обсъдя нещо с теб."

Как успявате да изграждате доверие между вас и децата?

Най-важното е те да чувстват си­гурност и да знаят, че винаги могат да споделят с нас. За мен любовта между родителите и начинът, по кой­то живее семейството, е най-добро­то възпитание.

Напоследък все повече млади хора зами­нават за чужбина. Говорили ли сте си с децата по този въпрос?

За съжаление образованието тук вър­ви надолу и аз не бих ги спряла, ако ре­шат да учат на друго място. Синът ми категорично иска да се обучава в чужбина и да се занимава с ком­пютърни науки. Аз дори не знам къде ще си подаде документите. Сигурно ще разбера накрая.

Някое от децата насочило ли се е към телевизията? Ти спомена, че най-малка­та е много артистична.

Не, тя за момента иска да стане фризьорка, актриса, писателка или да продава в книжарница. Най-голямата ми дъщеря завърши УНСС и от няколко години се занимава с туризъм. София е в 10-и клас и още не е избра­ла с какво точно ще кандидатства. Като по-малка искаше да е актриса, после - да следва право, но има още време да реши.

Момичетата споделят ли помежду си за гаджетата си?

О, цялото семейство трябва да е наясно и ако не се обсъждат тези не­ща, даже се чувстват пренебрегнати. (Смее се.) Софи преди често си сменяше гаджетата, скоро не е казвала нищо по въпроса, но то ще се чуе. Деси наскоро се раздели с приятеля си. Ая е малка, но винаги ми съобщава ка­то си хареса някого.

Как успяваш да обърнеш внимание на всички?

Като се прибера вкъщи след работа децата не са виновни, че съм уморена. Те цял ден са чакали да споделят, така че си поемам дълбоко въздух, броя до десет, усмихвам се и започвам. Научи­ла съм се бързо да презареждам бате­риите. Всъщност най-ефективното зареждане идва именно от семейство­то ми и отношенията в него. Това е и моето най-голямо щастие.