Преди няколко години филмът "Пустинно цвете", който описва живота на красивата сомалийка, разтърси света и насочи вниманието на международната общност към проблемите на жените от Черния континент. Защото преди да покори европейските модни подиуми и да се превърне в успешен модел, Варис Дири е едно обикновено африканско момиче, което на 3 години бива обрязано, а на 13 - продадено за съпруга на възрастен мъж... Благодарение на волята си и желанието за живот, тя успява да избяга, а късметът й я отвежда в Лондон, където е открита за света на модата от фотографа Терънс Донован. Следват дефилета за най-големите марки, корици на списания и успешна кариера като супермодел. Днес обаче 46-годишната Варис е посветила живота си на една кауза, която е далеч от блясъка на модните подиуми – борбата срещу женското обрязване. Ритуалът, от който са засегнати над 130 милиона жени по света, е традиция във 28 страни от континента. На него са подложени близо шест хиляди момичета всеки ден, като се прилага на все по-малки деца.
Варис Дири основава фондация - Waris Dirie Foundation, чиято цел е женското обрязване да бъде забранено, а хората да разберат, че то не е религиозен акт, а варварско осакатяване. Каузата й я превръща в Посланик на мира към ООН, а миналата година тя е избрана за специален посланик към Африканския съвет. Никола Саркози, Михаил Горбачов и Кофи Анан са сред хората, които й гласуват доверие, затова са надяваме да предадем част от нейния устрем и на вас с ексклузивното интервю, което Варис даде за ROUGE.
Кое е най-голямото предизвикателство пред теб като Посланик на мира?
Задачата ми като Посланик на мира е да се боря за постигането на диалог между страните в Африка и да давам гласност на проблемите на този континент. Разбира се, има доста трудности, положението в някои държави като Сомалия например, е нестабилно по отношение на сигурността, но също така има и голям шанс за промяна. Надявам се да накарам хората по цял свят да обърнат внимание именно на мира в региона и възможностите за постигането му.
В Европа женското обрязване не е широко разпространено и повечето от нас не си дават сметка колко травмиращо може да бъде то. Как реагират европейските правителства на този проблем?
На повечето места извършването му е обявено за престъпление. Много европейски държави обаче нямат ефективно законодателство, което да предпази жените от това да бъдат изведени от страната и осакатени. Затова според мен предвидените мерки ще са резултатни, само когато се прилагат и по отношение на престъпления извършени извън страната на пребиваване. Най-доброто, което могат да направят европейските държави, е да образоват емигрантските общности за опасностите, до които води този акт и за законовите последствия от извършването му. Те трябва да се насочат още към социалните служби и медицинския персонал в засегнатите страни, да ги напътстват как да се справят с проблема.
Как си обясняваш тази варварска практика? Религията ли е основание за извършването й?
Обрязването няма нищо общо с религията. Вярванията биват използвана като оправдание от някои хора, за да продължат практикуването й. Всъщност, основната му цел, е да държи жените в подчинение, като контролира телата и сексуалността им. Осакатяването на гениталиите е най-жестокият акт на подтисничество и насилие срещу тях, който изобщо може да съществува.
С какви очи се гледа на онези, които не са обрязани?
Именно негативното отношението на обществото към необрязаните момичета е основната пречка този ритуал да бъде премахнат. Забраната му ще бъде възможна само и единствено, когато това мнение бъде променено. Най-страшното е, че именно майките са онези, които искат дъщерите им да бъдат обрязани, защото върху тях се оказва огромен натиск от околните.
Ти самата си го преживяла, когато си била на 3 години. А едва на 13 си била сгодена за много по-възрастен мъж. Как успя да събереш сили, за да избягаш?
Знаех, че каквото и да ми се случи докато бягам, няма да е по-лошо от това да бъда продадена на този човек. За мен беше изключително трудно да се отделя от родителите си, но не виждах друг начин да се спася. Трябваше да изоставя майка си, братята и сестрите си...
Попаднала си в Лондон с помощта на роднини. Кога разбра, че това, което ти се е случило не е нормално и че, не всяко момиче е обрязано?
В Лондон всичко беше толкова различно от света, който познавах! От първия ден, в който бях обрязана, знаех, че в този акт има нещо нередно, че това, което ми причиниха, не е правилно. И разбирайки, че има жени, които не са подложени на това мъчение, си дадох сметка, че съм права, което ми даде сили да се боря с тази порочна практика.
Била си открита за света на модата по случайност - от фотографа Терънс Донован. Как се случи това?
Тогава работех в заведение за бързо хранене. Той ми предложи да направим пробни фотоси и трябваше да избера между това да бъда снимана и това да чистя пода...
Кариерата ти на модния подиум е в пълен контраст с живота ти в Сомалия, със светогледа ти. Как успя да се адаптираш?
Когато в началото започнах да получавам ангажименти като модел и да пътувам по света, всичко ми изглеждаше очарователно. Бях запленена, но си давах сметка, че това не е реалността. Модният свят често е твърде повърхностен. Един ден си на върха на славата, на следващия – може никой да не иска да те ангажира за снимки. Опитах се да взема всичко, което мога от този опит и сега го използвам в борбата си за човешките права. Например, в момента работя заедно с един ювелир върху изработването на гривна, посветена на каузата ми, наречена Stop FGM ("Спрете половото осакатяване"). Тя може да бъде закупена на уебсайта на моята фондация - www.waris-dirie-foundation.com и всички приходи от продажбата й ще бъдат използвани, за да подкрепят целта ни. Носенето на този аксесоар ще бъде знак срещу обрязването, както и срещу насилието над жените! Мисля, че това е страхотен начин да използваш модата за една добра кауза.