през които си проправя път светлината, а от таланта й се раждат уникални полилеи, красиви завеси и дори... булченски рокли.
Мишел е сред дизайнерите, които предпочитат да създават новаторски произведения, без да злоупотребяват с природните ресурси. Затова за нестандартните си проекти тя избира материал, предназначен за рециклиране.
Защо се насочи към пластмата? Не е ли тя доста придирчива при обработка?
Да, и всъщност това е причината да я избера! Много е трудно да разграничиш от какъв точно полимерен тип е пластмасата в една бутилка, тъй като често се смесват няколко вида, които се спояват при висока температура. Това запазва свежестта на продукта вътре, но прави невъзможно отделянето им. В сравнение със стъклото, тя е изключително лек материал и за да има печалба от рециклирането й, трябва да се събере голямо количество - все пак е била създадена именно с идеята да позволи пренасянето на вода и продукти с товарните кораби, без да се счупи или да натежи. И при всичко това тя е един невероятен материал, който е променил света ни и днес е невъзможно да изкараме дори един ден без да се докоснем до нещо, направено от пластмаса. За съжаление фокусът на обществото ни е върху това „какво може да бъде изработено от този нея", вместо да се обърне внимание на дългия й „цикъл на живот" (за разграждането й са необходими над 400 години – бел. авт.). Аз лично избрах да работя с нея, защото тя притежава уникални свойства да улавя светлината и да я отразява в удивителни цветове.
Спомняш ли си първия предмет, който създаде от пластмасови бутилки?
Това беше моделът Cascade през 2003-а, когато еко идеите се смятаха за отмираща мода. Разбира се, това становище се оказа напълно погрешно.
Какви бутилки използваш – от минерална вода или от други напитки?
За едно произведение се нуждая от около 300 до 500 бутилки. Използвам всякакви марки и видове, достатъчно е да имат дъно с определена форма, защото именно то ми е нужно. Останалата част отива за рециклиране или я влагам в образователните проекти, по които работя. Току що пък завърших една поръчка за сватбена рокля, направена изцяло от капачки и основи на бутилки.
Колко време ти отнема създаването например на една завеса от пластмасови цветя?
Ако сметна събирането на бутилките, изрязването, почистването и направата – от 8 до 12 седмици. Но аз всъщност винаги трупам материал и се подготвям.
Кой е най-големият полюлей, който си правила от пластмасови бутилки?
Казва се Cascade Lancashire и е с размери 2 на 5 метра, но съм правила и един висок 18 метра за магазин в Австралия. За него ми трябваха 540 бутилки.
Ти си магистър по Биоклиматичен дизайн. Разкажи ни повече за обучението си.
Започнах да уча тази специалност в доста зряла възраст. Не си бях представяла, че е възможно да се върна в Университета, но си казах: „Защо, не – нали животът е за това, да изследваш и реализираш своя потенциал!". Имах бакалавърска степен по Продуктов дизайн, а магистратурата ми беше свързана с архитектурата. Изучавах как отпадъчните материали могат да се превърнат в основа за създаването на многофамилни апартаменти. Обзавеждането и дизайнът на една къща трябва да насърчават природосъобразния начин на живот!
Подкрепяш идеята за „бавния" дизайн като контрапункт на обществото на „бързото" потребление. Какво представлява тази теория?
Живеем във време, когато всичко трябва да се случва на момента, а целта - да бъде постигана все по-бързо и по-бързо. Създаването на един продукт обаче е процес и като такъв то отнема време. Всичко, което правя, е на ръка, а аз съм човек, не робот. Затова смятам, че ако едно нещо е изработено супер бързо, то това е за сметка на качеството му или пък е в нарушение на човешките права.
Какво не знаят хората за устойчивия дизайн?
Че той не е самостоятелна и изолирана единица. С това имам предвид, че той съществува в непрекъсната връзка с други сфери на дейност. Нека сравним устойчивия дизайн с разговор - ако човек е непрекъснато сам, може ли този той да бъде проведен? Едва ли! Разговорът е обмяна, същото е и с устойчивия дизайн. Той трябва да е част от цялото и перфектният пример е еко системата.
Близките ти подкрепят ли проектите ти?
Да, те много се гордеят с мен и знаят, че решението ми да живея природосъобразно и да се занимавам с устойчив дизайн определя изборите, които правя в живота, като се почне от най-елементарните неща – дрехи, храна, отопление на дома ми...
Какъв съвет ще дадеш на българските ни читатели, които искат да живеят природосъобразно?
Не искам да налагам моя начин на живот или светоглед. Но от своя опит мога да кажа, че когато хората решат да живеят екосъобразно, те започват да си задават въпроси: „Какви изкуствени добавки попадат в кръвта ми?", „Какви химикали съдържа шампоанът ми?", „Ако дрехите, които купувам, са много евтини, дали това не означава, че някой някъде по света е бил експлоатиран за изработката им?". Затова бих ги посъветвала да притежават по-малко неща, внимателно да избират от какво наистина имат нужда и да ценят това, което имат.
За повече информация: www.lisafontanarosa.com