Чаровната актриса се превърна в един от любимите ни телевизионни персонажи, може би защото успя да предаде своето земно излъчване и на екранното си отражение. Подобно на „Ванчето" Стефка обича да наблюдава хората и признава, че често наднича през прозорците на домовете им. Независимо дали в живота или в роля обаче тя е много усмихната, малко суеверна и достатъчно суетна. Определящо за артистичния й характер е може би и това, че се е появила на бял свят на една дата, а в акта за раждане е записана на друга.
На 16 или на 17 октомври точно си родена?
Родена съм на 16-и, но всъщност в акта за раждане съм записана на следващия ден и май така е по-добре. Миналото лято една дама, която се занимава с нумерология, ми каза, че това не е случайно, защото в 16-ката се съдържат четири четворки и хората, родени на тази дата, постигат трудно целите си. Тя ми обясни, че едва ли не ангелите са решили да ми дадат едно рамо като съм записана на 17-и.
А кога празнуваш рождения си ден?
Обикновено отбелязвам именния си ден, рождения – все по-рядко. Тогава предпочитам да съм в по-тесен кръг, само със семейството си.
Вярваш ли в зодии, подобно на героинята си Ваня?
Да, но само дотолкова, доколкото ми е забавно. Вярвам, че човек е дарен с достатъчно свободна воля, за да може сам да решава и да управлява донякъде живота си.
Ти си на 41 години. Сега е много популярно схващането, че 40-те са новите 30. Какво мислиш по този въпрос?
Не обичам да се влияя от моди, но е вярно, че сега се чувствам много по-съзнателна и не така разпиляна като преди години. И в никакъв случай не желая да съм пак на 20! Човек тогава не знае какво точно иска, а за мен беше голям проблем докато разбера. Сега дори аз самата съм си по-интересна.
Обръщаш ли се по улиците, когато ти подвикват „Ваня"?
О, често се случва и дори по-смешното е, че ми казват „Бубе" и когато спра, продължават с „Ваня". Скоро пътувах с такси, платих си, вече ще слизам, а шофьорът се обърна и каза: „А, аз чак сега виждам, че возя съпругата на Ставрев".
Можеш ли да гледаш на карти като твоята героиня в сериала?
Мога, разбира се! (Смее се.) От Ваня научих много неща – например, че човек трябва да защитава хората, които обича – всеки знае това, но рядко го показва в ежедневието си. Всъщност, аз толкова си я обикнах, че ми е трудно отстрани да кажа какво аз научих от нея и какво тя - от мен. Естествено, тя е по-различна, но смятам, че когато човек тръгне с любов към нещо, без да търси недостатъци, тогава лесно може да го разбере.
Вие с Краси Ранков (в ролята на инспектор Ставрев – бел. ред.) представяте образа на едно българско семейство, което стана много любимо на зрителите.
Не зная дали е любимо, но е симпатично на повечето български семейства. Аз смятам, че е крайно време да се обърнем към истинските ценности, а една от тях е именно семейството. Независимо дали с подпис или не, вярвам, че хората са създадени да живеят един с друг, а не като самостоятелни единици.
Вярваш ли в тази любов, която е само към един човек и е за цял живот?
Да, тя е много трудно постижима, но в никакъв случай не е невъзможна. И това зависи изцяло от самите нас. Ние трябва да направим така, че човекът отсреща да ни е интересен. Не бива безмълвно да очакваме от другия непрекъснато да прави някакви жестове, а е нужно да го напътстваме и да му подсказваме какво искаме. Смятам, че не трябва да разсъждаваме на принципа: „Аз направих за него нещо, пък той не ми отвърна със същото", защото това неминуемо води до задънена улица. И съм убедена, че колкото повече даваш, толкова повече ти се връща.
Имаш дъщеря – Петра, която е тийнейджър на 15 години. Как се отглежда тийнейджър в днешно време?
Според тийнейджъра. Аз не харесвам рецептите. Ние често казваме: „Ауу, съвременните деца не четат, те не са такива, онакива". Аз пък мисля, че са много добри и интелигентни. Това, че не четат толкова книги, се компенсира от факта, че имат достатъчно информация от други източници, от интернет. И смятам, че в някои отношения са много по-напред от нас като начин на мислене. Те знаят какво искат и как да го постигнат, така че аз съм оптимист съм за младите хора.
Приятелка ли си с дъщеря си?
Да, може би защото и аз самата съм възпитана така. Едва сега си давам сметка колко е ценно това, че с майка ми съм си споделяла най-интимните неща и тя винаги е била плътно до мен. Безкрайно съм благодарна на родителите си, че са мои приятели. Да обичаш детето си и да му показваш, че каквото и да стане, ти си до него – мисля, че това е най-важното за един родител. И се опитвам да градя такива отношение с дъщеря си.
Петра към каква професия се е насочила?
Тя си сменя перодично желанията, но в момента е в осми клас, така че има достатъчно време да реши. Аз, например, избрах нещо, с което напълно изненадах родителите си. Първоначално те бяха малко стреснати, защото в семейството ни не е имало актьори и нямаха представа как живее един човек с такава професия. Но ми казаха: „Твоя воля, ти избираш".
Съпругът ти Петър е лекар. Прочетох, че двамата сте заедно от училище.
Вярно е, че с него се познаваме от ученическите години, но всъщност по-късно се срещнахме така да се каже. Не беше любов от пръв поглед, не съм имала някакви трепети – като го видя и да припадна: „Оу, това е човекът!". Случиха се други неща преди това, но важното е, че сме заедно от 18 години. Понякога имам чувството, че цял живот сме един с друг, но пък има и моменти, в които се чувствам така, сякаш сме тригодишни гаджета.
Кога реши, че точно той е човекът за теб?
Продължавам да го решавам. От нас зависи да поддържаме отношенията си. Нямам такова нещо като: „И те се оженили и заживели щастливо цял живот". Любовта е жив организъм – има нужда да се грижим за нея.
А какво мислиш за изневярата?
Не я осъждам и не вярвам в категоричните изявления: „Аз никога няма да го направя!" Никой не е застрахован. Често в живота, когато казваме „Никога", някак напук то се случва. При всички случаи изневярата е изпитание за един брак.
Реалният и екранният ти съпруг са приятели. Помогна ли ти това, че с Краси Ранков се познавате отдавна?
Разбира се, при снимките нещата тръгнаха много леко, сякаш цял живот сме работили заедно. Но не сме били и чак от онези приятели, които всеки ден да се чуват по телефона.
Какво обичате да правите като семейство със съпруга ти и дъщеря ти?
Обичаме да пътуваме, да се смеем заедно и да имаме много домашни животни около нас. Наскоро си говорихме със съпруга ми, че откакто сме заедно, винаги сме имали домашен любимец. Започнахме с едно коте, което той ми подари, после 14 години гледахме немска овчарка, която за съжаление си отиде от старост. Тя пък съжителстваше с декоративно зайче. Сега имаме коте и куче – забавна комбинация.
Имате ли си предпочитана дестинация?
Обичам много морето. А също така да се разхождам из малките европейски улички – в Италия, Испания, Южна Франция.
С дъщеря ти пазарувате ли заедно?
О, да – тя дори ми дава съвети как да се обличам и смея да кажа, че от известно време ми подбира доста успешно дрехите.
От МОЛ-а ли пазаруваш?
Случвало ми се е, но предпочитам малките магазинчета. Навремето ни налагаха униформи и нямахме избор – трябваше да ги носим. Сега ми прави впечатление, че дрехите в МОЛ-овете често са така еднотипни - като униформи, които доброволно обличаме.
Зная, че искаш да изиграеш отрицателен образ. Откъде е това желание да си лоша?
Рядко ми се е случвало да играя крайно отрицателни роли, а един актьор обича да разгадава героя си – да разбере какво е детството му, какво го е направило такъв. Все пак лошите хора имат и добро в себе си и обратното.
В тази насока, какво е било детството на Ваня?
Тя според мен цял ден е тичала по двора, беряла е цветя и е пеела народни песни, които е научила от майка си. (Смее се.)
Героинята ти обича да е обект на мъжкото внимание. Ти как се чувстваш в подобна ситуация?
Мисля, че всеки човек обича да е обект на внимание, независимо от пола му. Суетата трябва да се поддържа, но без да се прекалява, защото всяко нещо в повече не е полезно.
Доколко си суетна?
Суетна съм, но май понякога изглеждам по-суетна, отколкото съм в действителност. Имам периоди, в които не излизам без грим, но имам и такива, в които това дълбоко не ме вълнува. Отдавна спрях да се занимавам само с това как изглеждам и се успокоих. Понякога обаче си мисля: „Някой път така ще се променя, че няма да ме познаят" (Смее се.). Но ме е страх от всякакви операции.
Какво може да те разплаче?
О, там списъкът е мноого дълъг. Снощи например се скъсах от рев на филма „Аз съм сам" и то за пореден път. Най-дълбоко ме разтърсват несправедливостите или когато видя болно дете, болно животно... Казвам си: „Господи, как е възможно? Защо?" Убедена съм, че има обяснение, но не мога да го намеря.
А на какво се смееш?
И пръст да ми покажеш, се разсмивам. Майка ми ми е разказвала, че като малка изобщо не съм се смеела и те са правели всякакви маймунджулъци, за да ме развеселят. Смятам обаче, че смехът е много оздравителен. Имала съм моменти, в които съм се смяла по тъжни поводи – който иска да го нарича истеричен смях.
Как се забавляваш?
Много обичам да чета и да ходя сама (подчертавам) сама на кино или театър. Харесва ми и да се разхождам по улиците, да наблюдавам. Даже наскоро открих за себе си нещо, което си е чисто воайорство – обичам като се стъмни да надничам през прозорците и да си въобразявам какво се случва в домовете на хората.