rouge-bg.com

И да те накара да се влюбиш. Именно такава е историята на нашия фотограф Майк Руиз, за когото Индия е нещо повече от любима дестинация. Тя е една реализирана мечта и път към себе си.

Колко пъти си бил в Индия?

Бил съм там два пъти. За първи път я посетих през 2009-а, когато отидох на екскурзия и атмосферата толкова много ме впечатли, че си казах: „При първа възможност ще се върна!". И това се случи точно на Коледа, когато реших да съчетая удоволствието с възможността да развия бизнес отношения с професионалистите от моя бранш в Боливуд. Прекарах там две седмици и истината е, че се влюбих се в Индия!

Как изобщо си избра тази дестинация? Екзотиката ли те привлече?

Да, но освен екзотичното, там силно застъпено е и духовното. Всъщност това пътуване беше моя мечта още от дете – бях слушал толкова много за тази част от света. За мен Индия не е просто туристическа дестинация, а възможност да откриеш себе си и да си отговориш на въпроси като „В какво вярвам?" и „Как искам да изживея живота си?". Така че пътуването ми беше по-скоро духовно изживяване.

На кои места си бил?

Бил съм в Мумбай, който е много колоритно място. След това се отправих на север, обиколих Джайпур, а после се насочих и към столицата - Делхи. Посетих и Керала в южната част, където природата е впечатляваща.

Какво беше първото ти впечатление, когато слезе от самолета?

Беше малко изнервящо, защото летището в Мумбай, където се приземих, е доста хаотично. Когато излязох извън сградата, попаднах на невъобразим трафик, сякаш нямаше какъвто и да е ред. Помислих си: „Боже мой, ще се побъркам!". После обаче срещнах моя посрещач, той ме настани в колата и всичко беше наред.

Не си ли помисли да си хванеш самолета обратно?

Не, аз обичам такъв тип приключения – колкото по-голяма е културната разлика със САЩ и Европа, толкова ми е по-интересно. Много хора свързват Индия с бедността и мърсотията по улиците. Да, и тези неща ги има, но това съвсем не изчерпва същността на тази изключителна страна. Всичко зависи от начина, по който гледаш на света. За себе си аз съм избрарл да търся красотата наоколо и затова Индия ми се стори много впечатляваща. Даже смело мога да кажа, че бих живял там. Аз пътувам често, бил съм на доста места по света, но обикновено ми се иска да се прибера у дома. Този път обаче това не се случи – там се чувствах като у дома си. Времето беше страхотно, храната ми допадна. Опитах местните специалитети и разбира се кърито, което е традиционна подправка на повечето ястия. Освен това препоръчвам традиционното индийско сирене – paneer, което може да се консумира както самостоятелно, така е и честа добавка към основни ястия с месо. Допаднаха ми различните видове риба, както и интересните плодове.

Разкажи ни повече за Мумбай.

Подобно на повечето мултимилионни градове, животът в него е много динамичен. Той напомня за някой голям южноамерикански град със забързаните тълпи по улиците, с които сякаш ще се пръсне по шевовете. Също така е град на крайностите – в един момент минаваш през квартал с луксозни имения и в следващия – през мизерни колиби и крайна бедност. Супербогати и ужасяващо бедни живеят рамо до рамо. Трафикът е ужасен и въпреки че липсва подреденост, има нещо особено, което те привлича. По улиците се носи непрекъсната глъч, всички говорят, и дори в първите дни след като се върнах в Ню Йорк, той ми се струваше спокоен и тих.

Запозна ли се с някои боливудски звезди?

Да, дори заснех фотосесия там. Снимах Аишвария Рай, която освен много талантлива, е и изключително красива на живо. Запознах се и с едни талантливи дизаайнери - Abu Jani и Sandeep Khosla, които са много известни там.

Разгледа ли забележителностите на Индия?

Посетих двореца Тадж Махал в Агра, който е магическо място. Той е едно от чудесата на света, изпълнено с уникална атмосфера. Пълно е с туристи, привлечени от легендата за любовта между император Шах Джахан към съпругата му Мутмаз Махал. По-впечатляващи от забележителностите за мен обаче са хората. Обичам да снимам израженията и позите им. Странното е, че направих 2-3 снимки на двореца и около стотина на местните жители.

Колко общо снимки направи от обиколката си?

Този път около 800-900. Но обикновено вечер преглеждах какво се е получило и изтривах по-неуспешните.

Как се държат местните хора? Приятелски ли са настроени към чужденците?

Трудно е да ги опишеш. Те са толкова гостоприемни и любезни и се отнасят с искрено уважение един към друг. Може би благодарение на хиндуистката култура са и доста позитивни. Усещаш една колективна енергия, която е заразителна. През цялото време чувствах приятелското им отношение върху себе си – сякаш съм завит с невидимо топло одеало. Мисля, че си спечелих и доста приятели там.

Как се обличат хората по улиците?

Повечето жени се обличат традиционно – със сари, чиито цветове зависят от района, от който са. Така още при вида им можеш да кажеш откъде произхождат. Те залагат на пъстрите тонове, които създават допълнително настроение. Мъжете обаче се обличат в по-западен стил.

Качи ли се на рикша?

Обикновено използвах кола за превоз, но все пак веднъж се возих на традиционна вело рикша, карана от друг човек. Преживяването е интересно и дори може да ти спести време в задръстванията.

Какви сувенири си взе?

Най-ценните ми сувенири са спомените. Признавам обаче, че първия път като се върнах от Индия, бях със свръхбагаж. Взех си поне няколко статуетки на Бог Ганаша и на други божества, красиви картини и скици изобразяващи Шива, така че сега апартаментът ми е пълен с позитивна енергия.

Религиозни ли са индийците?

Като навсякъде по света в големите градове като Мумбай сякаш са по-малко религиозни, за разлика от вътрешността на страната, където често се молят. Но все пак Боливуд е доста интернационално място.

Коя за теб е най-впечатляващата част от Индия?

За мен най-необичайното място, на което съм бил изобщо в целия свят, е Варанаси. Това е един необикновен град, където усещаш огромна енергия, събрана на едно място. Хора от цяла Индия отиват там, за да умрат или да предатат своите починали близки на река Ганг, което само по себе си е много странно. Те вярват, че след като бъдат кремирани, душите им се пречистват и отиват в небесата. По пътя дотам си заобиколен от коли, на чиито покриви има тела, обвити в цветен килим. И въпреки че звучи много ужасяващо и има хиляди хора, наоколо е много тихо. Качихме се на една лодка и отидохме до крематориума, където изсипват телата в огъня. Трудно е да се опише такова нещо, но е наистина незабравимо.

РАЗГЛЕДАЙ ГАЛЕРИЯ